Чуй всички приказки

Веднъж Настрадин Ходжа тичал, пеейки песен.
– Защо тичаш? – попитали го.
Казаха ми – отговорил той, – че гласът ми е хубав отдалеч. И ето че аз бягам, за да чуя гласа си отдалеч.

В един град имало много изкусен бръснар, който вземал само три медни гроша за едно бръснене. Но тъй като всеки ден бръснел много хора, то отделяйки за своята издръжка, над това събирал и по сто медни монети. Имайки определени приходи, той научил, че в един много далечен град дават по-голяма пара за едно бръснене.
– Уви – казал той тогава, – защо да си губя времето тук. Колко работя аз тук за три медни гроша. А там мога да забогатея!
И без да мисли много, разпродал цялото си имущество и тръгнал за този град, където очаквал толкова изгоден доход. На място установил, че всичко, което са му разказвали е вярно. Той получил толкова едри монети, колкото хора обръснал и вечерта, с много пари, доволен, отишъл на пазара да си купи храна. Но там всичко било толкова скъпо, че за да си вземе минималната дневна дажба, похарчил всичко, което бил спечелил, и останал без пукнат грош.
Когато забелязал, че в продължение на определено време всеки ден се повтаря едно и също, че този голям доход не само не му осигурява средства, за да спести нещо, но и не му стига, за да покрива всекидневните си нужди, той помислил трезво и си казал: "Трябва да се Върна обратно на старото си място и да търся предишния си скромен доход, който, осигурявайки ми необходимото за живот, ми даваше и възможност да отделям за старините си. Колкото и малък да беше доходът ми, всичко това, което ми оставаше, натрупвайки се всекидневно не беше никак малко. Вече знам от опит, че там с грошове печелех повече, отколкото тук с едри монети, защото тук не само че не мога да спестя нищо, но не мога и да се изхранвам."

Веднъж монасите разговаряли за смирението. Един от знатните жители на град Газа, като чул думите, че колкото повече се приближава човек до Бога, толкова по-грешен вижда себе си, се учудил и казал:
– Как е възможно това? И без да разбира, искал за научи какво означават тези думи.
Един монах му казал:
– Именити господарю, кажи ми за какъв се мислиш ти в твоя град?
Той отговорил:
– Смятам се за велик и пръв в града.
-Ако отидеш в Кесария, за какъв ще се смяташ там?
– За последен сред техните велможи.
– А ако отидеш в Антиохия, за какъв ше се вземаш там?
-Там ще съм един от простолюдието.
– А ако отидеш в Константинопол и се приближиш до царя, то за какъв ще се приемаш?
-Почти просяк.
– Ето така е и със светците – казал монахът. – Колкото повече се доближават до Бога, толкова по-грешни виждат себе си. Защото Авраам, когато видял Господа, нарекъл себе си пръст и пепел.

В царството Ци живеел богаташ от рода на Владеещите, а в царството Сун – бедняк от рода на Откликващите се. Беднякът дошъл от Сун в Ци, за да разпита за секрета на богатството. Богаташът казал:
– Аз овладях изкуството на похищението. Откак започнах да похищавам, на първата година се справих с изхранването, на втората се сдобих с доход, а на третата – с пълно изобилие. Оттогава раздавам милостиня в селищата на областта.
Беднякът много се зарадвал, но разбрал само думата "похищение", а не начина на извършване на кражбата. И той започнал да прескача огради, да разбива врати и да влачи всичко, което му паднело подръка и му се набивало на очи. В скоро време, след като го осъдили на робство за кражба, конфискували и това имущество, което притежавал преди.
Като си помислил, че богаташът го е излъгал, беднякът отишъл да го упреква.
– Как грабеше ти? – попитал богаташът от рода на владеещите.
И беднякът от рода на Откликващите се разказал каква била работата.
– Ох! – възкликнал огаташът. – Сбъркал си в начина на крадене! Но сега ще ти разкажа за него.
Аз разбрах, че небето дава годишните времена, а земята – прираста. И започнах да грабя от небето времето, а от земята – прираста, влагата – от дъждовния облак, недрата – от планините и равнините, за да посея семена за себе си, за да отгледам зърно, да си вдигна ограда и да си построя къща. От сушата отнемах дивите зверове и птици, от водата крадях рибите и костенурките. 
– Нима това ми принадлежи? Всичко това съм го заграбил. Семената и зърната, земята и дърветата, зверовете и птиците, рибата и костенурките са родени от природата. Аз грабех природата и останах невредим. Но нима не са дар от природата златото и нефритът, елмазът и скъпоценностите, хлябът и коприната, имуществото и стоките? Те са събрани от човека! Как да бъдат упрекнати тези, които са те осъдили, след като си крал!
Объркан, беднякът решил, че богаташът отново го е излъгал и се отправил при Преждеродения от Източното предградие и поискал от него съвет. Преждеродени-ят от Източното предградие му отговорил:
– Нима вече не е похитено и тялото ти? Нали, за да ти бъде създаден живот и тяло са откраднати съединените сили на топлината и студа, още повече че няма как да се размине без похищение на външни вещи! Небето, земята и тъмнината на вещите наистина не могат да бъдат разделени. Този, който мисли, че ги владее, се заблуждава. Грабежът за рода на Владеещите – това е общият път, затова и богаташът е останал невредим. Твоят грабеж – това е личното желание, затова си навлякъл възмездие. Кражбата на общото и частното е същият такъв грабеж, както и загубата на общото и частното. Общото е в общото, а частното в частното – такова е свойството на природата на небето и земята. Нима познаващият свойствата на природата ще мисли някого за крадец или някого за не крадец?!

Шинкан шест години изучавал будизъм в школата Тен-дай, след това седем години – дзен, след което заминал за Китай и още тринадесет години постигал дзен. Когато се върнал в Япония, много били тези, които искали да го разпитат, да изяснят непонятните въпроси на учението. Но даже когато Шинкан приемал посетители, което не се случвало често, той рядко отговарял на въпроси.
Веднъж петдесетгодишен търсач на просветление казал на Шинкан:
– От детските си години изучавам мислите на школата Тендай, но още не мога да разбера някои неща. Тен-дай учи, че в края на краищата просветлени ще станат даже тревата и дърветата. Това ми се струва странно.
– Какъв е смисълът да се обсъжда ще станат ли просветлени тревата и дърветата, или няма да станат? – попитал Шинкан. – Въпросът е в това, как ти самият да станеш просветлен. За това мислил ли си?
Това не ми беше хрумвало досега – останал поразен възрастният ученик.

Ши Ченци видял Лао Дзъ и попитал:
– Чувал съм, че вие сте учител, мъдър човек и затова съм дошъл да се видя с вас. Не ме спря и дългият път. Минах покрай стотици страноприемници, краката ми се покриха с мазоли, но не смеех да спра. Сега вече видях, че вие не сте мъдрец: до мишите дупки има остатъци от ориз, да го разхвърляш, както ти падне, е немилосърдно. Вие имате много – и сварен и суров, но вие продължавате да го събирате и трупате без мярка.
Лао Дзъ с безразличие премълчал. На другия ден Ши Ченци отново се видял с Лао Дзъ и казал:
– Вчера се надсмивах над вас. Защо днес сърцето ми искрено се отказва от това?
– Аз самият си мислех, че съм се избавил от тези, които ловко познават проницателните и мъдрите – отговорил Лао Дзъ. – Ако вчера ме бяхте нарекли вол, и аз бих се нарекъл вол. Ако ме бяхте нарекли кон, и аз щях да се нарека кон. Ако срещнал някаква същност, някой й даде име, тогава, ако не приемеш името, ще приемеш от такъв беда. Аз се покорих не защото бях покорен, а покорявайки се, аз не се промених.

Благословеният разказал притча за Колелото на закона. При изкусен преписвач дошъл почтен човек и поръчал да препише възвание към Бога, за което донесъл достатъчно пергамент.
След него дошъл човек с поръчение да препише писмо, пълно със заплахи, и също дал пергамент, като подканил преписвана да приключи по-бързо.
За да му угоди, преписвачът нарушил реда и побързал с неговото поръчение, като в бързината грабнал кожата за първата поръчка. Заплашващият останал много доволен и побягнал да излее злобата си.
След това дошъл първият клиент и като погледнал пергамента, казал: "Къде е кожата, която дадох аз?" Като разбрал за случилото се, той произнесъл: "Кожата за молитви носеше благословията на изпълнението, докато кожата за заплаха е лишена от въздействие.
Неверни човече, като наруши закона на сроковете, ти лиши молитвата от сила, която трябваше да помогне на болния. Нещо повече, ти проведе в действие заплахи, които са пълни с нечувани последствия. Пропадна трудът на Архат, благословил моята кожа.
Пропадна трудът на Архат, който лиши злото от сила.
Ти пусна в света злобно проклятие и то неизбежно ще се върне при теб. Ти изтика от пътя Колелото на закона и то няма да те води, но ще пресече пътя ти."
Не пишете закони на мъртва кожа, която ще отнесе първият крадец.
Носете законите в духа и диханието на благостта ще поднесе пред вас Колелото на закона, облекчавайки пътя ви.
Неверността на преписвана може да въвлече целия свят в бедствие.

Настрадин Ходжа имал много грозно лице. Един от приятелите му казал на шега:
– Не съчувствам на никого в света както на жена ти.
– Ако я видиш, ще съчувстваш на мен – казал Настрадин Ходжа.

Някога на владетеля на една държава му се родила дъщеря. Той повикал лекаря и казал:
-Дай ми лекарство, от което дъщеря ми веднага ще порасне.
– Ще ти намеря лек, от който дъщеря ти веднага ще стане възрастна – отговорил лекарят, – само че в момента го няма, свършило се е. Трябва да се достави. А дотогава, докато не намеря лекарството, не трябва да виждаш дъщеря си. Едва след това, като й дам лека, ще ти покажат момичето.
И без да се бави, лекарят тръгнал на далечно пътешествие, за да набави лекарството.
След дванадесет години той се върнал от пътешествието си, хванал порасналото момиче за ръка и го повел при владетеля. Той видял дъщеря си, зарадвал се и си помислил: "Наистина превъзходен лекар. Дал е на дъщеря ми лекарство, от което тя е пораснала на мига." Той се разпоредил да наградят лекаря със скъпоценности.

Веднъж Нарада казал на Кришна:
– Господи, покажи ми майя.
Изминали няколко дни и Кришна предложил на Нарада да направят пътешествие в пустинята. Като изминали няколко мили, той казал:
– Нарада, искам да пия. Не би ли могъл да ми донесеш
вода?
– Почакай малко, ще ида и ще намеря вода.
И Нарада заминал. Недалеч имало село. Той влязъл в селото и почукал на една врата. Тя се отворила и на прага застанало прекрасно младо момиче. Като я зърнал, Нарада веднага забравил, че учителят чака за вода и може би умира от жажда; забравил за всичко и започнал да си говори с момичето. Целия ден той останал в селото. На следващия ден Нарада пак бил в същата къща и говорел с девойката. Разговорите прераснали в любов. Той поискал ръката й от баща й, оженили се, родили им се деца. Така минали дванадесет години. Тъстът му починал. Нарада наследил имуществото му и живял много щастливо в дома си, обкръжен от жена, деца, поля, добитък и прочее. Но ето че станало наводнение. Веднъж през нощта реката излязла от бреговете си и заляла цялото село. Къщите започнали да се рушат, хората и животните се давели и всичко било отнасяно от стремителен поток. Нарада трябвало да бяга. С една ръка той повел жена си, с другата – едно от децата, второто седяло на раменете му. Така той се опитал да премине страш¬ния разлив.
Течението обаче се оказало твърде силно и едва направил няколко крачки, детето, което седяло на раменете му, паднало и било отнесено от течението. Нарада изкрещял отчаяно и опитвайки се да спаси детето, изпуснал ръката на това, което водел, и то също загинало. Накрая жена му, която той с всичка сила притискал към себе си, за да спаси поне нея, била откъсната от него от потока и той самичък бил изхвърлен на брега. С ридание паднал на земята и горчиво заплакал. Изведнъж почувствал леко докосване и чул:
– Къде е водата? Нали отиде да ми донесеш вода и те чакам вече половин час.
-Половин час?!
В този половин час той преживял цели дванадесет години и толкова събития! Това е майя.