Публикувам това обръщение на Свилен със съзнанието, че като тази подобна приказка може и аз да напиша в обозримо бъдеще. Защото силовите Ни структури, вече нямат работа с престъпността, Националната сигурност и Доктрината България въобще и подкараха да громят Националната ни идентичност. Дресирано-обучени, чуждопоклонни слуги ! Но така де, когато управляващите са престъпници, те виждат своите дела във всекиго, и щедро режат я лентички, я връзката на децата ни с корените им! Методите им са изпитани и перфидни в създаването на вакумна непоносимост към друго мислещите, ако се обърнем към историята на тази прецизна перфидност, предстои още по неприятен тормоз – тъй наречената „Шпиономания“ от 50г на друг континент. Важно е да кажа, не се плашете къде ви викат и какво ви питат, когато отговорите ви за българското, са по-силни от въпросите им !!!!!!! Когато Министерството на „псевдо-културата“ няма финансии за български продуценти, създаващи национален продукт и даже ги МАЧКА, време е да не ви притесняват мненията на тези управляващи, владеещи националния бюджет. Ако някой не разбира за какво пиша, вероятно не е необходимо да се напряга да ме разбира. Пенко Русев

Грамофонче – приказки, песнички, театър, стихове.. българско художествено слово

Здравейте.

Грамофончето спря – и се премести в Читанката. А ако още ви е еня, ето защо.

Преди месец получих писмо от Щатите.. така и така вие нарушавате нашите права, като публикувате тази картина, която е наша собственост (и пълен адрес в грамофончето). Оказа се някаква рисунка която бях взел от обявата към една приказка от сайта на БНР. Добре, изтрих я, заедно с всички други картинки от БНР или с неясен произход (точно като Чику-врабчето, дето колекционираше яйца). И им написах че „Многоизвинявайте, изтрих я.“ На което ми бе отговорено: „Благодарим за съдействието. Няма проблем.“

Но тези цивилизовани взаимоотношения са там. Където хората разговарят.

А тук, „в полите на Витоша“, нещата не стоят така. „Тук има някаква тъмнина..“ От половин година икономическа полиция рови около Грамофончето. Без разбира се да пита мен… Викат хора на разпити, изискват списъци.. „Тайно“. Един вид, казвам ти дъще, сещай се снахо. Явно на някой му пречи. Ама много. И вече може да се действа.. Както си знаят. От преди.

Е, добре. Само че аз в такива условия не мога да работя. Да, Грамофончето – Сбирката Художествено слово на България, се поддържаше основно от мен. Търсене, записи, обработка, плетене на семантичната мрежа кой-кога-какво, дизайн.. Интересно беше. Открих и Преоткрих за мене си много от българската поезия и артисти. Доста дисертации можеха да бъдат написани по събраната информация и връзки между хора, неща, времена и нрави – но никой не се заинтересува (а много от хората се оказаха нечувани в интернет). Доста софтуер написах и много научих за семантичните мрежи и превеждането като начин за общуване в тях. И.. Доста години опазвах сбирката от вестникарите – които разумно решаваха, че предпочитат да си замълчат.. отколкото да изчезне. Един вид Публична тайна.

Да, от време на време имаше и помагачи (или в съответната терминология, съучастници). Благодаря им за всичко, което дадоха или направиха.

За 9 години, след много търсене и ровене, се събраха над 800 часа българско художествено слово (30 Гигабайта.. над 3500 парчета.. от 1950г. насам). Българи от над 100 държави сваляха песнички, приказки, стихове и театри – повече за децата си, по-малко заради носталгията си. По над 270 Гигабайта на месец.. средно. Което прави около 10 денонощни (радио)канала нон-стоп. Ей тъй, без нищо. За кеф. За достъпност и запазване на тази безценна част от българската култура.

Но явно това попречи. Нямам представа на кого. Може би на някой от издателите – Балкантон, БНР, Кънев, Орфей, Супрафон, Лития, Полисаунд, Пан, куклени театри, Унисон, РЕМ, БНТ, и други бивши-или-сегашни. Или на някой продавач. Или на някой автор-артист-участник. Или на някоя бюджетна институция с „народна-национална“ в името. (Някои от тях даже си поддържаха пълно копие. Но не помагаха.)

Или пък някой реши, че току виж съм забогатял от ей това:

за Грамофончето:

Да, Последната година чрез горните дарения се събраха около 450лв. Много Благодаря на всички. (Това са повече отколкото всички 8 предишни години взети заедно. И аз изцяло ги обърнах в издирване и купуване на 50-ина „нови“ редки плочи и касети.. От които половината така и не успях да запиша и публикувам.)

Или.. може да е някой отрок на ония дето като чуеха култура и се хващат за кобура. Не е било толкова отдавна.

А може.. А може да е просто ей-тъй. За кеф. И сега всички ще се кълнат че не са те.

Всъщност.. Благодаря за услугата. Като попресметна, всичките тези години аз отделях средно 30-40 минути на ден за Грамофончето. Всеки ден. Няма значение как, кога, на кой континент съм, на почивка или на работа.. Ако пропусна някой ден, после трябваше да наваксвам на другия. Ако пропусна седмица, отиваше цял ден.. Но.. какво значение има вече.

Ръчката спря. Няма да я въртя повече. Не и при такива условия, отношения, полу-тайност, незаинтересованост, участие, и въобще, дередже бе-ге ..

На този сайт вече няма нито един запис, освен горния монолог на Амели от Яворовата пиеса (изпълнява Олга Кирчева, режисьор Стефан Сърчаджиев, 1957, запис БНР) , и тези стихове от Веселин Ханчев (изпълнява Катя Зехирева, ~1975, запис БНР) . Поздравявам Ви с тях.

Чао, и приятно слушане. Или послушание. Изборът е ваш.

А може да нижете царевица в седянката. Или да видите защо Ботев е идиот. или… да погледнете в читанката. Ако още ви е еня.

9+.февр.2014. Свилен. пццррръккккхх..

  Земя и небе

  Върху земя човек роден е.
  Но той на нея е роден
  небе да вижда и да стене,
  загуби ли го някой ден,
  да чува в нежностите къси,
  в делата, в болката дошла,
  не ударите на кръвта си,
  а ударите на крила.

  Върху земя човек роден е.
  Но той на нея се роди
  над себе си, непокорени,
  да дири винаги звезди,
  да ги достигне и когато
  до тях е стигнал, да скърби,
  пак взрян в небето непознато
  и смъртоносно може би.

  Върху земя човек роден е.
  Но той роден на нея бе
  дори в пръстта, и на колене,
  да има пак едно небе,
  небе да има и тогава,
  когато няма и очи,
  сам в себе си да го създава,
  когато то се заличи.

  Веселин Ханчев

Екипът на „Пътят на Конника“ заедно с Европейска Асоциация за Аудиовизуални Комуникации има удоволствието да представи на Вашето внимание и да Ви покани на Първия международен фестивал „Славянска приказка“, посветен на Дмитрий С. Лихачов и на 1150 годишнината от създаването на славянската писменост и култура.

По време на фестивала ще се проведат състезания и конкурси в различни категории за телевизионни и кино филми. Също така участниците ще имат възможност да вземат участие в организирани творчески срещи и семинари, в които могат да обменят различни идеи и опит.
На 4-ти септемврй ( петък ) т.г. от 19.00 часа в Руския културно-информационен

център (РКИЦ) ,на ул. Шипка № 34 се открива III – я международен ТВ-кино фестивал „Славянска приказка „,вход свободен.

Заповядайте!

Президент на фестивала – проф.Димитър Димитров

Генерален директор – Елена Димитрова

Прочетете за събитието преди София

Велико Търново бе домакин на участници и гости в първия по рода си в Русия, България и другите европейски страни фестивал „Славянска приказка“. Международният форум за кино и ТВ филми, на името на академик Дмитрий Сергеевич Лихачов, е посветен на 1150-та годишнина от създаването на славянската писменост и утвърждаването на славянската култура в Евразийското пространство. Фестивалът се провежда от 12 до 14 септември, като целта на организаторите, един от които е фонд „Руски мир“, е да го направят ежегоден.

Север.бг

„В конкурсната програма участват повече от 300 филма„, заяви президентът на фестивала акад. проф. д-р Димитър Димитров. Директорът на кинофорума, режисьорът Елена Димитрова, представи журито и участниците.

На „Славянска приказка“ присъстват делегации от държави в Европа и Азия: от България, Русия, Македония, Сърбия, Беларус, Хърватия, Черна гора, Украйна, Казахстан, Молдова, Словения, Босна и Херцеговина и Китай. В журито са включени изтъкнати кинематографисти от различни школи и направления, а форумът е мястото за срещи, дискусии и контакти – полезни и перспективни за всички участващи, чието желание и интерес е да стимулират създаването на нови съвместни филмови и ТВ проекти.

Сред заглавията на утвърдени режисьори и сценаристи, свои дебютни филми представят и петима млади автори на молдовското кино.

Председателят на селекционната комисия и член на журито проф. Димитър Кабаиванов, киновед от Българската академия на науките, обяви, че над 40 са достойните за награда филми и те наистина заслужават да бъдат гледани.

Север.бг

„Има филми, които трябва да се видят – не само като художествени произведения, но и такива, които са повод за размишление и най-вече повод за дискусии за съвременното състояние на нашата култура и човечеството. Фестивалът се провежда за първи път и тепърва ще доказва своето място. Съвремието ни се определя като „глобално село“. Благодарение на медиите имаме достъп до много информация, но не винаги имаме информацията, за да стигнем до тези филми. И това е най-доброто, което може да се отбележи за този фестивал – че ще даде тази възможност.“, сподели председателят на комисията.

Проф. Кабаиванов изтъкна три от фаворитите си в документалните проекти – казахстанският филм „Аз и Я“, представящ исторически личности, свързани с Европа и Евразийското пространство, руският филм„Мечеть Парижской Богоматери“ (Джамията на Парижката Света Богородица) по мотиви на световно известния роман и цикълът „Третья мировая началась“ (Третата световна започна) на известния кинематографист Владимир Синелников.

Последният филм Кабаиванов определи като „най-любопитното и спорно нещо в политически и човешки план, което засяга всички, особено във връзка с много острата политическа ситуация, която е около Сирия и Близкия Изток„.

Повече за замисъла на филма разкри самият автор:

Север.бг

„С голяма отговорност дойдох тук. Разбирам, че светът се намира в такова положение, че „нитът“ може да се скъса и да стане много трагично. За мен е много важно, че моят филм го показват на фестивала. Мисля, че тук са се събрали хора, които разбират какво предстои в навечерието… Аз не идвам заради наградата! Иска ми се тази славянска част на цивилизацията да разбере, че тя не е встрани от събитията. Затова е много важно филмът да бъде видян от повече хора, които да се замислят над него и да го разберат. Аз нямам отговорите на въпросите, които поставям. И задачата ми не беше да давам отговори, а да дам възможност на хората да се замислят какво ни предстои. Затова фестивалът е много важно събитие, защото това, което става в България, е много важно, съдбовно. Включително и в тази част на Европа, която донякъде трябва да бъде спокойна. Това не е художествено явление, а обществено и, може би, политическо. И е много важно да ви стигнат силите да го продължите.“

Като представител на домакините, директорът на Дирекция „Култура“ Нелина Църова благодари на организаторите на Фестивала, които ще предоставят филмите и в продължение на една година гражданите и гостите на Велико Търново ще имат възможност да ги гледат в Голяма зала на Общината, като входът за прожекциите ще е свободен.

Север.бг„За община Велико Търново е не само престижно, а истинско удоволствие, че този фестивал гостува във Велико Търново. Това е аспект от културния живот на Велико Търново, който има огромно значение. Стараем се да бъдем в крак с всички събития, които се случват в света, а една много важна част от тях е славянската култура и писменост, както и обмена на културни продукти със славянските страни. Точно този фестивал е акцент в нашата програма за кандидатурата за Европейска столица на културата през 2019 година, защото представя ролята на славянската култура в европейското културно наследство. Това е български принос в световните и европейски ценности и фестивалът „Славянска приказка” е най-доброто, което можем да представим в тази посока.

Киното е велико изкуство, защото носи послания на всякакви нива. То ни накара да се смеем, но ни задължава и да мислим. Благодарение на киното хората вземат много важни решения и за собствения си живот, и за съдбата на социума. Така че фестивалът“Славянска приказка” е нещо много ценно и хубаво. Ще се постараем да помагаме и в следващите години и за следващите издания. Ще се радваме да бъдем домакини още много години занапред на този фестивал, а ние разчитаме на вашата помощ и на вашата подкрепа във връзка с нашата кандидатура за Европейска столица на културата през 2019”, каза в заключение Нелина Църова.

След срещата гостите имаха възможността да разгледат забележителностите в столицата на Второто Българско царство и за пореден път да се убедят в топлото славянско гостоприемство, така добре познато и на тях.

Официалните резултати от конкурса на кинофорума ще бъдат оповестени от Председателя и членовете на журито на церемония при тържественото закриване на фестивала днес в София. Популярни дейци, с принос за културата и изкуството, ще получат медал „Д. С. Лихачов“, а специалните награди, чийто автор е известният български скулптор Богдан Бондиков са: за първо място (Гран при) – бронзов барелеф „Хелиос – бог на Слънцето“, за второ място – приз „Фракийски ритон“ и за класирания на трето място – статуетка-барелеф – „Конник“. Специалният приз е статуетка „Българска роза“. Лауреатите на фестивала във всяка номинация ще получат почетни дипломи.

Север.бг