Чуй всички приказки

Царството небесно е подобно на десет деви, които са взели светилниците и са излезли да посрещнат жениха си.
Сред тях имало пет мъдри и пет неразумни.
Неразумните, като взели светилниците, не налели масло в тях.
Мъдрите заедно със светилниците си взели и масло.
И тъй като женихът закъснял, те задрямали и всички заспали.
В полунощ се разнесъл вик: "Ето, женихът идва, излезте насреща!"
Тогава всички деви станали и оправили светилниците си.
Неразумните казали на мъдрите: "Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници гаснат."
А мъдрите отговорили: "За да не свърши и нашето, по-добре идете при продавача и си купете."
Когато отишли да си купят масло, женихът дошъл и готовите влезли с него на брачно пиршество и вратите се захлопнали.
След това дошли другите деви и казали: "Господи! Господи! Отвори ни."
А той им отговорил: "Истина ви казвам, не ви познавам."
И така, бодърствайте, защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Синът Человечески.

Веднъж Настрадин Ходжа отишъл при психиатър: 
– Много съм озадачен, направете нещо. Това стана непоносимо. Всяка нощ сънувам един и същи сън. Все едно стпоя пред една врата и я бутам, бутам ли, бутам. На вратата има надпис, а аз все я бутам ли, бутам, но безрезултатно. Всяка нощ се будя, облян в пот, а вратата не ще да се отвори.
Психиатърът започнал да си записва всичко, което казвал Настрадин. След половинчасова беседа той го попитал:
-А сега ми кажи, Настрадин, какво пише на вратата? Настрадин отговорил: 
-Там пише "Дръпни!"

Навремето Тусуи бил знаменит дзенучител. Той живял в няколко манастира и учил в различни провинции. В последния храм, където бил, се събрали толкова много негови поклонници, че Тусуи обявил намерението си да прекрати своите лекции. Той посъветвал всички да се разотидат, кой накъдето пожелае. След този случай никой не успял да попадне на следите му.
След три години един от учениците на Тусуи го намерил сред просяците, живеещи под един мост в Киото. Той веднага започнал да моли Тусуи да го вземе за ученик. "Ако можеш да правиш всичко, което и аз, поне няколко дни, ще те взема" – отговорил Тусуи.
И така, бившият ученик се облякъл като просяк и прекарал деня с Тусуи. На следващия ден един от просяците умрял. В полунощ Тусуи и ученикът измъкнали тялото му и го погребали на склона на планината. След това се върнали под моста. Остатъкът от нощта Тусуи спокойно си хъркал, но ученикът не можел да заспи. На сутринта Тусуи казал: "Днес не е необходимо да се носи храна. Другарят ни е оставил това-онова." Но ученикът не можел да яде нищо.
– Нали ти казах, че ти няма да можеш да живееш като мен – казал Тусуи. – Върви и повече не ме закачай.

Един човек изпратил слугата си на пазар да купи риба. Купената риба се оказала гнила. Затова господарят предложил на слугата да си избере едно от трите наказания: да изяде гнилата риба, да получи сто удара или да плати сто мина.
– Ще изям рибата – избрал слугата.
Започнал да яде, но не успял да свърши, когато му станало лошо.
– Не, казал той – по-добре да получа сто удара.
На шейсетия удар почувствал, че не издържа повече.
– Спрете! – извикал той. – Плащам сто мина.
Оказало се, че той и гнила риба ял, и бой отнесъл, и от парите се лишил.

На един човек му изсъхнал чинарът и старият съсед му казал:
– Сухият чинар е предвестник на беда!
Човекът бързо отсякъл дървото, а старецът го помолил да му го да де за дърв а. Опечалил се чо векът и казал:
– Ето какъв е моят съсед! Ама че е хитър! Значи на него са му трябвали дърва и затова ме подучи да отсекадървото!

След битката при Курукшетра петима братя Пандави направили голямо жертвоприношение и раздали много дарове на бедните. Всички много се удивявали на големината и богатството на жертвата, казвайки, че такова нещо досега не е било. В края на обреда обаче се появила малка мангуста. Половината й тяло било златно, а другата половина – тъмно. Тя започнала да се търкаля по пода в жертвената зала и казала на присъстващите:
– Вие лъжете, това не е жертва.
– Какво говориш, как така това не е жертва? Нима не знаеш колко пари и скъпоценности са раздадени на бедните и колко хора станаха богати и щастливи? Това е най-удивителната жертва, правена някога от човек.
Но мангустата казала:
– В едно селце живее беден брамин с жена си, сина си и невестата му. Те бяха много бедни, живееха от оскъдните дарове, донесени им за проповедите и за учението.
В тази страна три години поред цареше глад и бедният брамин страдаше повече откогато и да е. Семейството му гладувало вече няколко дни, когато най-накрая бащата донесъл малко брашно, което успял да намери. Той го разделил на четири части между членовете на семейството. Не успели да седнат на масата, когато някой почукал на вратата. Бащата отворил – на вратата стоял гостенин. В Индия гостът е свещен. Той се почитакато бог и с него се отнасят като с такъв. Затова бедният брамин казал:
– Влез, почитаеми, ние те приветстваме.
Сложил пред него своята част от храната. Гостът бързо я изял и казал:
– О, господине, ти ме уби, аз гладувам от десет дни итова малко количество храна само увеличи глада ми.
Тогава жената казала на мъжа си:
 – Дай му моята част от храната. Но мъжът отговорил:
– Не, няма да му я дам.
Жена му настояла с думите:
-Той е беден човек и наш дълг като домакини, е да се погрижим той да е сит. Сега, когато ти нямаш нищо повече, мое задължение като твоя жена е да му дам моята част.
И тя дала своята част на госта. Той изял каквото му дали и казал, че гладът продължава да го мъчи. Тогава синът казал:
– Вземи моята част; синът е длъжен да помага на баща си при изпълнение на дълга му.
Гостът изял и тази част, но гладът му отново не бил утолен. Тогава жената на сина му отстъпила своята част. Гостът се наситил и си тръгнал благославяйки ги. Същата нощ и четиримата умрели от глад.
Няколко прашинки от брашното паднаха на земята и когато аз се търкулнах по пода, станах наполовина златна, както виждате. Оттогава скитам по света, надявайки се да намеря друга такава жертва, но никъде не намирам, затова половината от тялото ми не е златна. Именно затова казвам, че вашата жертва не е жертва.

Когато Иляо от Шинаня срещнал владетеля на Лу, той изглеждал много уморен.
– Защо имате такъв уморен вид? – попитал учителят от Шинаня.
– Изучавах пътя на предишните царе и се готвех да продължа делото на предците си – отговорил владетелят на Лу. – Аз почитам духовете и оказвам уважение на достойните мъже. Аз правя всичко сам и нямам нито миг почивка, обаче така и не мога да се освободя от грижите. Ето защо изглеждам толкова уморен.
– Вашият начин за избавяне от грижите, господарю мой, за нищо не става – казал учителят от Шинаня. – Лисицата с нейния пищен кожух и леопардът с неговата петниста козина се скриват в горите и в планинските пещери, за да намерят покой. Те излизат навън нощем и почиват през деня – толкова предпазливи са те. Даже когато им се наложи да търпят глад и жажда, те си позволяват само веднъж да излязат на лов или на водопой – до такава степен са сдържани. И даже ако при тяхната предпазливост и сдържаност понякога не им се удава да избегнат капана или мрежите, нима това е тяхна вина? Техния кожух и кожа – ето го източникът на техните нещастия. А нима царство Лу не представлява за вас същата кожа? Бих ви посъветвал, господарю мой, да
свалите от себе си тази кожа, да изчистите сърцето, да прогоните всички желания и да скитате свободно в безлюдния простор.

Веднъж през нощта, когато всички си тръгнали и учениците легнали да спят, Никодим отишъл при Исус и го допитал: "Какво трябва да направя, за да вляза в Царството на Бога?"
Исус казал: "Докато не умреш, нищо не е възможно.
Ако умреш, само тогава ще можеш да влезеш в Царстото Божие. ТакъВ, какъвто си – ти трябва да умреш, едва тогава ще можеш да се родиш такъв, каквато е вътрешната ти същност."

Веднъж търговците тръгнали по работа. Случило се така, че по пътя една камила издъхнала. Сред товара, който носела тази камила, имало много скъпоценности, превъзходни килими от най-тънката вълна и разни други вещи.
Веднага след като камилата издъхнала, й одрали кожата. Главният търговец заминал, като оставил двама помощници, на които казал: "Грижете се добре за камилската кожа, да не се намокри и да не изгние."
Известно време след като той заминал, завалял дъжд. Двамата в глупостта си покрили камилската кожа със скъпите килими и всички килими изгнили. А нима може камилската кожа да се сравнява по цена с килима?

Пътувал веднъж един магнат в разкошна карета, теглена от шест породисти коня, купени от различни страни. Каретата затънала в тресавище и колкото кочияшът да шибал конете, те не могли да помръднат. Не щеш ли, появил се селянин с каруца, теглена от двойка кончета, който с лекота преминал през същото тресавище. Магнатът се изумил и попитал селянина:
– В какво се крие силата на твоите коне?
Онзи отговорил:
– Вашите коне, макар и силни поотделно, всичките са от различна порода и между тях няма никаква връзка.
Всеки смята себе си за по-породист от другите и тегли в своята посока. Шибнеш единия, а другият само се радва на това. А моите кончета са обикновени, от една порода – кобила със своето жребче. Само леко да заплашиш с камшика единия от тях, и другият вече влага всичките си сили, за да помогне на този до него.