Listen to this article

Чуй всички приказки

[jwplayer config=“Widget“ playlistid=“168″]

Нужда от съвети

aДошли веднъж при преподобния Антоний няколко монаси с молба да им даде съвет за спасение на душата. Той им казал:
– Вие нали знаете на какво ни учи Христос в Евангелието. Това ви е достатъчно.
Но тъй като те продължили да настояват да им преподаде някакво наставление, той казал:
– Изпълнявайте, каквото е заповядал Спасителят:
"Ако те ударят по дясната буза, подложи лявата."
Те отговорили, че нямат достатъчно сили за това.
– Ако и това не можете да направите – продължил
той, – най-малкото не отговаряйте на злото със зло.
Те обяснили, че и това е над свръхсилите им. Тогава преподобният се обърнал към ученика си и казал:
~ Иди им приготви нещо да хапнат. Виждам, че са доста слаби.
А на тях казал:
~Ако не можете да изпълните нищо от казаното от мен, то какво още да ви кажа? Вие по-скоро се нуждаете от молитви, които да помогнат на слабостта ви, отколкото от каквито и да е съвети.

Орачът и лъвът

aВеднъж в обора на орача влязъл лъв, разкъсал една крава и я изял, но не си отишъл, а останал там да си почива. През нощта орачът решил да провери дали в обора му всичко е наред. Без да светва лампите, той забързал към двора, влязъл в обора и като напипал лъва, започнал да го гали по гърба. Лъвът си помислил: "Двуного магаре! Ако знаеше кого галиш! Би ли посмял да направиш това на дневна светлина? Ако ме беше видял през деня, би ти се спукала жлъчката от страх."

Отровната змия

aНякога Буда пътешествал в страната на цар Прасенаджита и намерил заробено съкровище, което било пълно със скъпоценности. Буда попитал Ананда: "Виждаш ли, че това е отровна змия?" Ананда отговорил: "Виждам."
В същото време друг, следващ Буда, като чул тези думи, решил да се приближи и да види какво е това. Като видял, че това са съкровища, пренебрегнал думите на Буда, вземайки ги само за празен звук: та нали всъщност това са скъпоценности, а той ги нарича отровна змия! И тогава той тайно извикал домашните си и отнесъл съкровището.
Семейството му забогатяло, но скоро се намерил някой, който казал на царя, че намереното съкровище не е предадено на властите. Царят заповядал да заловят открилия съкровището. Той се кълнял, че вече е предал всичко, но царят никак не му вярвал.
Нещастникът изпитал отровата на всички страдания, но нищо не признал. Царят се разгневил и искал да накаже рода му до седмо коляно. Когато го повели към ешафода, царят изпратил слугата си да разбере какво ще говори осъдения по пътя. Осъденият казал: "Буда каза вярно, това наистина е отровна змия."

Планините до морето

aХиляди ручеи, реки, потоци и водопади извират високо в планините. Затова планините се възгордели и се валели, че по хребетите им се спускат водите, пълнещи моретата, които лежат в подножието им.
– Ей ти, празно корито – казали арогантните планини на спокойното море. – Представяш ли си какво ще се случи с твоите брееове, ако бурните реки, които започват от нашите склонове, не те напълнят? Ще станеш суха яма, нищо повече!
Какво отговорило морето на такова самохвалство?
– Нищо, разбира се. То си имало твърде много работа, кога да отговаря! Трябва да бъде изпратена влага в небето, за да падне като роса в планините, трябва да се напълнят облаците, за да се излеят под формата на дъжд в същите тези планини, които гледат морето отгоре…

Последното стъпало

aВ Тайланд има много древен храм. В самото начало на сътворението Бог се разгневил на един ангел. Ангелът бил обвинен в неподчинение и това било толкова сериозно, че Бог го хвърлил на Земята и той долетял да живее като невидим змей в същия този храм.
В храма имало кула със сто стъпала и всеки поклонник, желаещ да влезе в него, трябвало да изкачи кулата. Това била част от поклонничеството. Бог казал на ангела: "Ти ще живееш на първото стъпало на кулата и всеки път ще се изкачваш с поклонниците, които ще идват тук."
В Тайланд делят съзнанието на сто стъпала, а змеят можел да се изкачи само до това ниво, на което се намирало съзнанието на поклонника. Ако поклонника достигал двадесетото стъпало, то и змеят можел да се изкачи само до двадесетото. И Бог му казал: "Ако три пъти стигнеш до последното стъпало, ще бъдеш освободен от греха." Само Веднъж обаче змеят успял да се изкачи до последното стъпало.
Не по-малко от десет хиляди поклонници Всеки ден идвали в древния храм. Изтекли, изминали хилядолетия, все идвали и идвали поклонници. И змеят следвал всеки от тях. Само понякога, много рядко, той достигал двадесет и петото стъпало, още по-рядко – петдесетото и само веднъж – стотното, след което пак падал на първото стъпало. С времето змеят станал много, много умен и разбрал: видимо е, че няма никаква надежда – та напи той трябва три пъти да стигне до последното стъпало и едва тогава грехът му ще бъде опростен.

Придворният шут

aВеднъж през нощта при Гершеле, придворния шут на раби Барух, влезли крадци. Като се поровили из празната къща и не намерили нищо, те се канели да си тръгват. Но тогава жената на Гершеле се събудила и започнала развълнувано да му шепне, че в къщата са влезли крадци. Гершеле се надигнал и закрил устата на жена си с ръка:
– Тихо – прошепнал той, – по тихо, да не ги изплашиш.
Може би, като си тръгват, ще вземат да забравят нещо.

Прости на хората

aВеднъж Прахлада букв. Възторг почувствал Бога. Господ му казал да си пожелае каквото иска и той ще му го даде. Прахлада отговорил:
– След като те виждам, какво повече ми е нужно?
Господ отново му повторил, че може да си пожелае всичко, което иска. И тогава Прахлада казал:
– Ако искаш да ми окажеш милост, прости на хората, които ме преследваха.

Ягода

aЕдин човек пресичал поле, сред което живеел тигър.
Той бягал с всички сили, а тигърът – след него. Стигнал до пропаст и започнал да се катери по склона, вкопчил се в корен на дива лоза и увиснал на него. Тигърът изсумтял отгоре. Треперейки, човекът гледал надолу, където друг тигър го причаквал, за да го изяде. Само лозата го удържала.
Две мишки – една черна и една бяла, полека започнали да прогризват лозата. Човекът видял до себе си ароматна ягода. Вкопчен с една ръка за лозата, с другата започнал да къса ягоди. Колко сладки били те!

Риши

aИзвестен риши седял в мълчание и лицето му изразявало стремеж. Попитали го: "С какво е зает умът ти?" Риши отговорил: "Сега строя храм." "Къде е твоят храм?" "Той е на двадесет прехода от тук и строителите са в нужда." "Тогава ти дори в бездействието градиш?" Риши се усмихнал: "Нима действието е само в пръстите и стъпалата?"

Силата на желанието

aМлад човек дошъл веднъж при един мъдрец и го попитал: "Господарю, какво трябва да правя, за да постигна мъдростта?" Мъдрецът не го удостоил с отговор. Повтаряйки няколко пъти въпроса си с аналогичен резултат, юношата накрая си тръгнал, за да се върне на следващия ден пак със същия въпрос. Отново не получил отговор. На третия ден пак се върнал, повтаряйки: Тосподарю, какво трябва да правя, за да стана мъдрец?" Мъдрецът се обърнал и тръгнал към близката река. Влязъл във водата и с кимване подканил младежа да влезе след него. Като достигнал достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младия човек за раменете и го държал под водата, независимо от опитите на юношата да се освободи. Когато се освободил и възстановил дишането си, мъдрецът го попитал: "Сине мой, когато беше под водата какво желаеше най-силно?" Младежът отговорил без колебание: "Въздух! Въздух! Исках само въздух!" "А не би ли предпочел пред това богатство, удоволствия, власт и любов, сине мой? Не мислеше ли за тези неща?" – продължил да пита мъдрецът. "Не, господарю, исках въздух и си мислех само за въздух" – последвал бърз отговор. "Тогава – казал мъдрецът, – за да станеш мъдър, трябва да пожелаеш мъдростта с такава сила, с която току-що жадуваше за въздух. Трябва да се бориш за нея, стигайки дори до отхвърляне на всички други цели в живота ти. Ако се стремиш към мъдростта с такава страст, сине мой, ти непременно ще станеш мъдър."