Чуй всички приказки

Дервишът Салах Юнус веднъж разказвал, че е присъствал, когато на един, който обичал да спори и се канел да стане учен, било позволено да говори пред учителя си Бурханудин необмислени и непочувствани неща.
Бурханудин нищо не отговорил. Когато човекът си отишъл, учителят казал на Юнус:
– Няма да го видим повече, тъй като той остана с Впечатлението, че не съм способен да отговоря на предизвикателството му и следователно ще отиде някъде другаде.
-А не е ли това – попитал Юнус учителя – средство, което използвате, за да се избавите от хора, които ви досаждат?
-Това не е средство -отговорил Бурханудин. -Това е начин, с помощта на който аз давам на човека това, което той иска. Той иска някого, с когото да може да дискутира и да спори. Аз отказвам да бъда този човек и това го кара да търси друг дори по-усилено. Така той ще търси и ще намери някой любител на споровете. Каквото и да стане, ние ще помогнем купувачът и продавачът да се срещнат. Ако не мога да помогна на този човек да намери това, което предлагам, поне мога да му помогна да намери това, което желае.

Веднъж попитали Настрадин Ходжа: „Слушай, ти поне малко си учен човек, разреши нашето недоумение. Кажи колко е голям светът. Колко аршина има в него?“

Веднъж ученикът на Конфуций Дзи Гун срещнал старец градинар. Последният в това време работел в своята градина: вадел вода от кладенеца за поливане и я носел в гърне. Дзи Гун посъветвал градинаря да използва водна помпа, а той му отговорил:
– Знам от своя учител, че този, който използва механизми, ще прави всичко механично. А този, който действа механично, ще има механично сърце. Ако в гърдите бие механично сърце, тогава първичната чистота ще бъде изгубена. А когато е изгубена първичната чистота, жизненият път няма да бъде в покой…
Ти си от тези, които в този свят търгуват със слава. Нима си забравил за духа си и си презрял тялото си? Ти не умееш да управляваш самия себе си – какво остава да подреждаш света! Върви си и не ми пречи да работя!

Поданиците на една държава избрали нов крал и го короновали според своите правила. Направили те на краля нова корона и искали да я украсят със скъпоценни камъни, но нямало човек, владеещ това изкуство до съвършенство – всички майстори се боели да се захванат с това, да не би да развалят короната. Накрая се намерил занаятчия, който казал, че се наема за един месец да свърши работата.
Дали му короната и ето че той цял месец мислил как да подреди и да закрепи скъпоценните камъни. Но от страх да не я развали, не се докосвал до нея, докато не наближил последният ден. Два дни преди крайния срок той най-накрая се решил да се захване за работа. Ръцете му обаче се разтреперили и той изпуснал короната. Тогава извикал едно малко момче, което и понятие си нямало какво е това кралска корона, и му показал какво да прави. А той самият така се вълнувал, че даже излязъл, за да не гледа какво ще става. Момчето обаче свършило работата както трябва и закрепило скъпоценните камъни на короната по най-добрия начин.

Един човек имал двама сина. За да им даде познание за Бога, той ги изпратил при наставник. След няколко години те се върнали у дома и приветствали баща си. Той побързал да узнае какво са научили и попитал по-големия: "Скъпи синко, ти си изучавал всички писания и философски системи, кажи ми на какво прилича Бог?" Големият син се опитал да опише Абсолюта, Брахмана, като цитирал различни места от Ведите.
Като се обърнал след това към другия си син, бащата му задал същия въпрос. По-малкият не отговорил с думи, той останал неподвижен и мълчаливо се стремял да се слее с Бога. Тогава бащата възкликнал: "Скъпо мое дете, ти си се приближил до постигането на Брахман. Твоето мълчание е по-добър отговор от стотици стихове от Ведите, защото Бог не може да бъде описан с думи."

Ученик веднъж казал на учителя си:
– Мили мой учителю, не мога повече да понасям нещо да ме отвлича. Как да намеря най-краткия път до Бога?
Учителят отговорил:
– Където пътят е по-труден, върви там; вземай това, което хвърля света и каквото прави светът, ти не прави. Върви срещу света във всичко и тогава ще стигнеш до Бога по най-краткия път!

Живял някога в Багдад богат търговец. Домът му бил надежден: той притежавал голямо и малко имение; корабите му с ценни товари пътували до Индия. Наследените от баща си богатства той умножил със собствени усилия, положени на подходящото място в благоприятното време, а също така и благодарение на мъдрите съвети и ръководството на западния крал, както наричали по това време султана на Кордова.
Но изведнъж щастието му изменило. Домът и земята му били превзети от жесток владетел; корабите, на път за Индия потънали, настигнати от тайфун; нещастие сполетяло семейството му. Изглеждало даже че най-близките му приятели са престанали да го разбират.
Тогава той решил да се добере до Испания, за да моли за помощ своя предишен покровител, и тръгнал през западната пустиня. Беди една след друга причаквали търговеца по пътя. Магарето му издъхнало, той самият бил пленен от разбойници и продаден в робство, от което успял да се освободи с много усилия. Лицето на беглеца, изгоряло от слънцето, напомняло щавена кожа. Грубите жители на селата, през които минавал, го прогонвали далеч от домовете си. Само дервишите разделяли с него оскъдната си храна и му давали парцали, за да прикрие голотата си. Понякога му се удавало да си набави малко чиста вода, но по-често се налагало да се задоволява със солена, почти негодна за пиене.
Накрая пристигнал до двореца на западния крал. Но и тук го очаквали неволи. Стражите с ритници прогонвали от портите дрипльото, придворните не искали да разговарят с него. На нещастника се наложило да върши някаква мръсна работа в двореца. Като спестил малко пари, той си купил прилични дрехи, явил се пред главния церемониалмайстор и помолил да бъде допуснат до краля.
Докато търговецът бил близък с монарха, той се ползвал с неговата благосклонност и за това щастливо време бил съхранил чудесни спомени. Но тъй като нищетата и унижението оставили своя отпечатък върху маниерите на търговеца, церемониал-майсторът разбрал, че по никакъв начин този човек не бива да бъде въвеждан при краля, преди да получи няколко урока по светско общуване.
Накрая, три години след като напуснал Багдад, търговецът влязъл в тронната зала на краля на Кордова. Кралят го познал веднага, сложил го да седне на почетно място редом с него и го помолил да разкаже за живота си.
– Ваше величество – казал търговецът, – през последните години съдбата беше много жестока към мен. Лиших се от имуществото си, бях изгонен от наследст¬вените владения, загубих корабите си и окончателно се разорих. Три години ми бяха необходими, за да се добера до вас. През това време понесох всички несгоди, които могат да се случат на човек – умирах от глад и жажда в пустинята, страдах от самота, бях пленен от разбойници, живях сред хора, чийто език не разбирах. Сега съм пред вас и се оставям на вашата кралска милост. Кралят се обърнал към церемониалмайстора: 
-Дай му сто овце и го назначи за придворен пастир. Нека пасе овцете хей на онзи хълм, помогни му да се справи с тази работа.
Търговецът бил леко разочарован от това, че щедростта на монарха се оказала по-малка от това, на което се надявал, и той се оттеглил след полагащото се приветствие.
Когато завел стадото на бедното пасище, което му посочил кралят, овцете се разболели от чума и всичките измрели до една. Неудачният пастир се върнал в двореца
– Е, как са ти овцете? – попитал кралят. – Веднага щом ги изведох на пасището, цялото стадо загина.
Царят извикал церемониалмайстора и казал: ~ Дай на този човек петдесет овце и нека той да се грижи за тях до нови разпореждания. Изпълнен с горчилка и срам, пастирът подгонил новото си стадо към пасището. Животните започнали мирно да пасат, когато изведнъж от гората изскочили диви кучета. Изплашеното стадо се хвърлило към ръба на оврага и загинало в пропастта.
Силно опечален търговецът дошъл при краля и му разказал за поредното нещастие.
– И какво – казал кралят, – този път вземи двадесет и пет овце.
Изгубил всякаква надежда, отчаян, че всичко, до което се докосне, се руши, търговецът отново повел стадото към пасището. Скоро всяка овца родила по две агънца, после още по две и стадото започнало да расте. Последното заплождане било особено успешно: агнетата се родили големи, с красива вълна и вкусно месо. Търговецът разбрал, че за него е изгодно да продава част от овцете си и да купува на по-ниска цена малки и слабички. Той ги охранвал, докато станат силни и здрави като овцете от неговото стадо.
След три години той се върнал в двореца, облечен в скъпи дрехи, за да разкаже за успехите си. Веднага го отвели при краля.
– Можа ли да станеш добър пастир? – попитал кралят.
– Наистина, ваше величество, по някакъв невероятен начин късметът се върна при мен. Сега смело мога да кажа, че делата ми вървят благополучно, макар че любов към работата на пастира все още не изпитвам.
– Прекрасно – казал кралят, – а сега приеми като дар от мен кралство Севиля. Нека всички да знаят, че от днес ти си кралят на Севиля.
С тези думи монархът докоснал рамото му с жезъла си.
Не издържал търговецът и изумен възкликнал:
– Но защо не ме направихте крал веднага, когато дойдох при вас? Нима изпитвахте моето търпение и така достатъчно изпитано от съдбата?
Кралят се засмял:
– Позволи ми да ти кажа, че ако беше получил трона на Севиля в онзи ден, когато поведе към хълма стоте овце, от това кралство и камък върху камък нямаше да остане.

Ямаока Тесю като млад ученик в дзен посещавал много учители. Веднъж той отишъл при Докуан от Секоку.
Желаейки да демонстрира знанията си, той казал:
– Разумът, Буда, битието на чувствата в края на краищата не съществуват. Истинската природа на явленията е празнотата.
Не съществува нито въплъщение, нито заблуда, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не може да се даде, нищо не може да се вземе.
Докуан, който пушел спокойно, не казал нищо. Внезапно той силно ударил Ямаока с бамбукова пръчка. Юношата силно се ядосал.
– Ако нищо не съществува – казал Докуан, – откъде е тази злоба?

Целият свят бил потресен и очарован от чудото на Изхода. Името на Мойсей било на устата на всички. Вестта за великото чудо достигнала до мъдрия цар Арабистан. Царят призовал най-добрия си живописец и му заповядал да отиде при Мойсей, да нарисува и да донесе картината с облика му. Когато художникът се върнал, царят събрал всичките си мъдреци, изкусни в науката физиогномика, и им предложил да определят характера на Мойсей по портрета, неговите свойства, наклонности, навици и в какво се таи чудната му сила.
– Господарю! – отговорили мъдреците. – Този облик принадлежи на жесток и високомерен човек, алчен за облаги, обладан от властолюбив и от всички пороци, които съществуват в света.
Тези думи предизвикали възмущението на царя:
– Как! – възкликнал той. – Възможно ли е човек, чиито дивни подвизи се носят по цял свят да бъде такъв?!
Завързал се спор между художника и мъдреците. Художникът твърдял, че е нарисувал облика на Мойсей напълно точно, а мъдреците настоявали, че характерът на Мойсей, определен от тях по този облик, е безпогрешен.
Мъдрият цар Арабистан решил сам да разбере кой от спорещите е прав и лично се отправил към станата на юдеите.
Още при първия си поглед царят се убедил, че обликът на Мойсей е безукорно предаден от художника. Влизайки в шатрата на Божия човек, Арабистан преклонил коляно, поклонил се доземи и разказал за спора между художника и мъдреците.
– Отначало, преди да видя лицето ти – казал царят, – си помислих: трябва художникът да е нарисувал лошо облика ти, тъй като мъдреците ми са много опитни в науката физиогномика. Сега се убеждавам, че тези хора са абсолютно нищожни и че мъдростта им е суетна и нищожна.
– Не – отговорил Мойсей, – това не е така: и художникът, и физиогномистите са доста изкусни хора; и единият, и другите са прави. Нека ти е известно, че всички пороци, за които са говорили мъдреците, действително са ми присъщи по природа и може би в още по-голяма степен от това, което те са видели в портрета. Но с непрестанни и напрегнати усилия на волята аз се борих с пороците си, преодолявах ги и ги потисках у себе си, докато всичко противоположно на тяхне стана моя втора природа. И това е моята висша гордост.

Настрадин Ходжа отишъл да си купи риба от пазара, взел от подноса една риба и започнал да я души откъм опашката.
– Отче, рибата се мирише от главата – отбелязал продавачът.
– Откъм главата тя вече се е вмирисала, но ми е интересно стигнала ли е миризмата до опашката. Именно това проверявам – отговорил Настрадин.