Чуй всички приказки

К- огато бях в пустинята – казал веднъж Настрадин, – накарах цяло племе, всяващи ужас, кръвожадни бедуини да побягнат.
– А как постигнахте това?
– С лекота. Просто аз побягнах, а те хукнаха подире ми.

Един адепт в дзенбудизма стоял рано сутринта сам на върха на един хълм. Стоял неподвижно и сам като хълма. Наблизо минавали трима мъже, излезли на сутрешна разходка. Те го погледнали и стигнали до различни изводи по повод на това, какво прави той.
Единият казал: „Аз познавам този монах. Веднъж му се изгуби кравата. Затова стои и гледа от хълма къде е тя.“
Вторият казал: „Съдейки по това, как стои, той въобще не гледа. Изобщо не се движи, а очите му изглеждат почти затворени. Човек не търси нещо по този начин. Мисля, че е правел сутрешна разходка с приятел, който е изостанал, и сега той го изчаква да го настигне.“
Третият казал: „По всяка вероятност причината не е и тази, защото, когато някой чака някого, от време на време се оглежда, за да погледне не идва ли приятелят му. Той изобщо не се движи, не се оглежда. Той не чака, това не е позата на очакващ човек. Мисля, че той се моли или медитира.“
Те толкова се разминавали в мненията си и така спорили по този въпрос, че решили да се приближат до него и да го попитат.
Доближили го и първият попитал:“ Кравата ли търсиш? Знам аз, че веднъж я изгуби и сега гледаш да я зърнеш нейде.“
Човекът отворил очи и казал: „Аз не притежавам нищо и затова нищо не мога да загубя. Не търся нито крава, нито каквото и да било.“ След това затворил очи.
Вторият казал: „Тогава аз трябва да съм прав – ти чакаш приятел, който е изостанал.“
Човекът отворил очи и отговорил: „Аз нямам приятели и врагове, така че как бих могъл да чакам някого? Аз съм сам – никой не е изоставал от мен, тъй като никого не е имало. Аз съм съвършено сам.“
Тогава третият казал: „Тогава аз съм прав, защото няма други възможности. Аз мисля, че ти се молиш, медитираш.“
Човекът се засмял: „Ти си най-глупавият. Та аз не познавам някого, на когото да мога да се моля, и нямам никакъв обект на достигане, така че как бих могъл де медитирам?!“
Тогава и тримата едновременно попитали: „Какво правиш тогава?“ Аз просто стоя и нищо не правя“ – отгорил човекът.

Настрадин бил заобиколен от учениците си, когато един от тях попитал за взаимовръзката на нещата от този свят с нещата, отнасящи се до друго измерение. Настрадин казал: "Трябва да разбираш алегорията." Ученикът отговорил: "Покажи ми нещо на практика, например райска ябълка."
Настрадин вдигнал ябълката и я дал на този човек. Онзи казал: "Но тази ябълка е наполовина гнила, а небесната непременно би била съвършена."
"Небесната ябълка действително трябва да е съвър¬шена – отговорил Настрадин, – но отчитайки твоите настоящи способности като цяло и способността ти да съдиш за райската ябълка в частност, а също и това, че и ти, както всички ние, се намираш в това обиталище на разложението, можеш да смяташ, че ти така или иначе не би видял райската ябълка в друг вид."

Мокусен Хики живял в храма на провинция Амба. Един от привържениците му се оплакал от стиснатостта на жена си.
Мокусен навестил жената на привърженика си и й показал свита в юмрук ръка.
– Какво искаш да кажеш с това? – попитала учудено жената.
-Да предположим, че ръката ми през цялото време е свита в юмрук. Как ще наречеш това? – попитал Мокусен.
– Осакатяване – отговорила жената.
Тогава той разперил пръсти и отново попитал:
– Сега да предположим, че ръката ми е винаги в такова положение. Какво е това тогава?
-Друга форма на осакатяване – отговорила жената.
– Ако добре разбираш това – завършил Мокусен, – ти си добра жена.
И той си тръгнал.
След посещението му жената започнала да помага на мъжа си както в припечелването, така и в харченето.

Докато бил сред група хора, Настрадин Ходжа започнал да се хвали:
Всичката сила, която притежавах на млади години, напълно се съхрани в старостта.
– Как можеш да го докажеш? – попитали го.
– В двора ни има голям каменен хаван. Колкото и да се стараех като млад да го помръдна, нищо не се получаваше. И сега е така. Колкото и да се силя, не ми се удава да го обърна.

Един човек отишъл при лекаря и му казал, че жена му не ражда.
Лекарят прегледал жената, проверил пулса й и казал: "Не мога да лекувам от безплодие, защото установих, че по определени причини вие ще умрете след четиридесетдни."
Като чула това, жената така се развълнувала, че в останалите дни не могла нито да яде, нито да пие, нито да спи. Но денят настъпил, а тя не умряла и затова мъжът отново отишъл при лекаря и го попитал как ще обясни това? А лекарят казал: "Да, разбира се, знаех това.  Но сега тя може да има деца."
Мъжът помолил да му обясни по-подробно. "Вашата жена беше много дебела и безплодието й беше свързан с това – казал лекарят. – Разбрах, че има само едно нещо, което може да я откъсне от храната – това е страхът от смъртта. Сега раждайте със здраве."

Случило се веднъж Настрадин Ходжа да се обърне към каймакамина (областен управител).
Възмутен от самодоволството на тази чиновническа особа, Настрадин Ходжа не се стърпял:
-Откъде накъде, любезни, ти се самозабравяш така, кой си ти?
– Все едно не знаеш – аз съм областният управител!
-Добре, а после какъв ще станеш?
-Губернатор!
-Добре, а после? -Министър.
 -А още какъв? 
-Садразам (министър). 
-А после?
 -Никой.
– А аз вече съм никой. Струва ли си така да се самозабравя човек?

Един княз три месеца обсаждал вражеска крепост и все не успявал да я превземе. Недоволен от войската си, той заповядал на съветника си да изпрати писмо у дома със заповед да му изпратят като подкрепление още една дружина от най-отчаяните храбреци. Съветникът му оаче обърнал внимание, че армия от овни под командването на лъв е по-добра, от армия от лъвове, командвана от овен. И предложил да изпратят друг комансдващ.

В Индия живял свят човек, велик мъдрец, наричали го Вяса. Той е известен като автор на афоризмите на Веданта. Самият той не бил съвсем достигнал целта, но синът му, Шука, се родил съвършен. Вяса научил сина си на мъдрост и след като му преподал истината, го изпратил в двореца на цар Джанаки. Последният бил велик цар и се наричал Джанака видеха. "Видеха" означава "без тяло." Бъдейки цар, той съвсем забравил, че има тя¬ло, и се чувствал през цялото време дух. Момчето Шука било изпратено при него, за да се поучи на мъдрост.
Царят, знаейки че синът на Вяса идва при него, дал предварително съответните разпореждания и когато момчето се появило пред вратите на двореца, стражите не му обърнали никакво внимание. Те му дали само един стол и Шука седял на него три дни и три нощи. Никой не говорел с него, никой не го попитал кой е, откъде е. Той бил син на велик мъдрец. Баща му бил известен човек, почитала го цялата страна, а и самият Шука бил достоен за почит човек, само че невежите, груби стражи на двореца не му обръщали никакво внимание. След като изминали трите дни, дошли министрите на царя, събрали се знатните велможи и го приели с големи почести. Те въвели Шука във великолепни покои, изкъпали го в благоуханна вана, дали му чудни дрехи и в продължение на осем дни го обграждали с всевъзможен разкош. Но сериозното и ясно лице на Шука не се променило ни най-малко от новото отношение към него. Той и в разкоша останал същият, какъвто бил и когато чакал пред вратите. Когато накрая Въвели момчето при царя, той седял на трона, разнасяла се музика, всички около него танцували и царяло веселие. Царят дал на Шука чашка мляко, която била напълнена догоре и го помолил седем пъти да обиколи с нея залата, без да пролее и капка. Момчето взело чашката и тръгнало сред музиката и обкръжаващите го прекрасни лица. Съгласно желанието на царя той седем пъти обиколил залата, без да разлее нито капчица мляко. Било невъзможно умът му да бъде привлечен от външния свят, докато той сам не позволи на света да му повлияе. Когато Шука занесъл чашката на царя, онзи му казал: "Аз мога само да повторя това, на което вече те е научил баща ти и на което ти самият си се научил. Ти си познал истината. Върви си у дома."

И ето, че някой, като се приближил, го попитал (Исус Христос): "Учителю Благи! Какво добро да направя, за да имам вечен живот?" Онзи отговорил: "Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен Бог. Ако искаш вечен живот, спазвай заповедите." "Кои?" Исус казал: "Не убивай не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си; обичай ближния си като
самия себе си."
Юношата му казва: "Всичко това съм съхранил от своята младост. Какво не ми достига?"
Исус му казал: "Ако искаш да си съвършен, иди, продай имението си и раздай парите на бедните. И ше имаш съкровища на небесата. И ела и ме следвай."
Като чул това, юношата си тръгнал натъжен, защото имал голямо имение. А Исус казал на учениците си: "Истината ви казвам, че на богатия му е трудно да влезе в Царството небесно. По-удобно е на камилата (дебело Въже) да мине през иглено ушенце, отколкото на богатия да влезе в Царството Божие."