Еличката

Три весели момченца  се събраха у баба си на село, за да празнуват Коледа заедно. Милата им баба! Каква чудесна трапеза беше наредила! И късмети беше сложила в баницата.

 Тъкмо тримата й внука се настаниха на масата с лакомо настроение и изведнъж тя се досети, че е забравила да направи коледна елха. Плесна се по челото и се натъжи – може ли Коледа без празнично украсено коледно дръвче?!
Като видяха, че обичната им баба помръкна, тримата братовчеда се спогледаха. Нима ще я оставят да бъде тъжна? И то ТОЧНО  ТОЗИ ДЕН!?
–  Хайде да идем в гората и сами да отсечем елхичка! – зашушнаха помежду си те.
Скокнаха от масата и докато баба им се чудеше какво правят, изчезнаха навън. Тръгнаха към гората. Данчо носеше секира, Манчо – трион, а Ганчо – дърворезачка. Известно време повървяха заедно, а после се разделиха на три страни. Всеки търсеше по своя път най-хубавото коледно дръвче.
А в гората расте една ела – истинска красавица! Стои сред снежната поляна, зелена и засмяна. Листенцата й – остри като иглички, клоните й – посипани със сняг, а въздухът наоколо трепти от свежест и аромат.
Първи пред еличката застана Данчо.
–  Здравей, Еличке! – поздрави я той – Харесваш ми и ще те взема у дома на коледното ни тържество.
–  Но защо? – трепна Еличката – На мене тук ми е добре.
–  Ще бъдеш по-добре, когато те украсим с дълги гирлянди. Ще заприличаш на истинска принцеса.
– Ех, момченце! – промълви Еличката – Не ти ли харесвам така – украсена с гирлянди от снежинки? И освен това трябва да ти призная… много се страхувам от секирата ти!
Тези думи стреснаха Данчо. Не беше се досетил за ТОВА НЕЩО!
Той почувства как папулката на шапката му затрепери от срам. Захвърли секирата и се зае да оправя шапката си.
След малко пристигна Манчо и като видя красивата ела, й предложи:
–  Хайде да те нося на коледното ни тържество у дома! Ще украсим клонките ти със запалени лампички и ще светнеш като царица, накитена със злато.
–  Ех, момченце, момченце! – прошепна Еличката – Погледни отблясъците на слънцето в листенцата ми! Има ли по-красива украса от тази? И… освен това трябва да ти кажа… много се страхувам от триона ти!

Тези думи сепнаха Манчо. Гледай ти! Как не беше помислил за ТОВА? Той забеляза, че от срам копчетата на палтото му се скриха вътре в дупките. Захвърли триона и се зае да закопчава палтото си.
Тогава се появи Ганчо.
–  Здравей, Еличке! – поздрави той – Ела с мен на нашия коледен празник! Ще те украсим с блестящи стъклени топки. На върха ти ще сложим ярка звезда и ще заприличаш на най-красивата кралица в света!
– Мило момченце! – въздъхна Еличката – Почакай до вечерта и ще видиш колко много блестящи звезди кацат по клоните ми. А Зорницата, най-голямата от тях, остава да свети на върха ми чак до сутринта. Освен това искам да знаеш… много се страхувам от дърворезачката!
Ганчо подскочи от изумление и изведнъж усети, че от срам ботушките му изстинаха и трябва силно да тропа с крака, за да се стоплят. Хвърли дърворезачката и заситни бързо-бързо по пътечката към село. Братовчедите му го последваха.
Тичаха, тичаха, пък спряха. Обърнаха се назад и погледнаха Еличката. Тя стоеше посред бялата поляна, сияйна и щастлива. Светеше. Огряна от залязващото слънце ли, от радост ли…? Беше толкова красива, че тримата й се поклониха като на истинска кралица.
Върнаха се в селото и мълчаливо влязоха в къщи. А там… Каква изненада!
Милата им баба беше купила от магазина чудесна изкуствена елха и тъкмо я украсяваше. Трите момчета се засмяха зарадвано и весело се включиха в украсяването. Ето, сега вече имаха празнична коледна елха – блестяща и много красива!
Беше толкова хубава тази Коледна вечер! Ядоха бабините лакомства, смяха се весело, танцуваха и пяха. На душите им беше леко и светло. И всеки един от тримата с радост си мислеше, че сред снежната гора живее и диша ароматно една прекрасна зелена хубавица!

Автор:  Юлия Момчилова
тел: 927 96 25
GSM: 0884 574 846