Home » Tag Archives: Доналд Бисет

Tag Archives: Доналд Бисет

Пощенският раздавач и прасето

Имало едно време един пощенски раздавач, който много обичал да разнася писма и колети. Но най-вече обичал да пъха много големи писма или колети през съвсем тесни отвори на пощенските кутии. То се знае, много големите писма малко се попрегъвали и после трудно се разчитали, а снимките и нещата, сложени в тях, се поизмачквали и затова хората казвали на пощенския …

Read More »

Кученцето и жабата

Имало едно време едно кученце на име Роджър, което по цял ден се оглеждало в огледалото. — Роджър, престани най-сетне да се оглеждаш в огледало! — карала се майка му. Ала Роджър не преставал. — Няма що, хубаво кученце съм! — казвал си той и махал с опашка. Един ден, докато Роджър играел, майка му скрила, огледалото и на негово …

Read More »

Звездата на Чен Пу

Имало едно време едно мече на име Чен Пу, което живеело с майка си в една пещера високо, в планините на Тибет. По цял ден там валял сняг, но на Чен Пу му било топличко и приятно в пещерата. Понякога денем излизал навън да поиграе, ала нощем стоял у дома, близо до майка си. Когато и да погледнел навън от …

Read More »

Какво най-обича Тигърчето

Веднъж, преди много, много години, срещнах едно тигърче. То беше съвсем слабичко. — Горкото тигърче! — извиках аз. — Та ти си ми съвсем слабичко! Искаш ли да си похапнеш малко кокали? — Не, благодаря! — отвърна тигърчето. — Не обичам кокали. Аз ям думи и затова обичам приказки. От тях надебелявам. — Ст приказки ли?! — Да, ако ми …

Read More »

Слонът, огънят и бялото патенце

Имало едно време един слон, който бил много голям, много грозен, но много добър. Казвал се Или. Веднъж Или тръгнал на дълга разходка и стигнал до едно място, където седяло бяло патенце и се греело на огъня. Това бил огромен огън и пламъците му се отразявали в близкото езерце с патици. Тъкмо Или пристигнал и от едно облаче в небето …

Read More »

Упоритият крал

Имало едно време един крал, който бил много упорит и понеже бил крал, винаги правел каквото си искал. „Ще правя каквото си искам!" — казвал постоянно той. Затова хората го нарекли: „Ще правя каквото си искам!" Веднъж жена му, както гледала през прозореца, казала: — Я виж, ваше величество и мили мой, железната ограда на двореца май ще трябва да …

Read More »

Татко Нептун и китовете

Имало едно време един грамаден омар и седем малки омарчета, които стояли върху една скала сред морето. Време било малките омарчета да си лягат. — Молим ти се, разкажи ни една приказка за приспиване! — казали те. — Да, да, разкажи ни, молим ти се! — извикали и мидите, които се били прилепили към скалата. — Добре, ще ви разкажа! …

Read More »

Дъждът

Имало едно време, високо в небето, два облака. Единият се казвал Малък облак, а другият — Дъждовно небе. Слънцето греело, птичките пеели, а децата играели навън. — Знаеш ли какво, Малък облак? — казал Дъждовно небе. — Искаш ли да повалим малко? — Разбира се — съгласил се Малък облак. И те заваляли. Хората долу завикали: — Уф, какъв противен …

Read More »

Силният рев и слабият рев

Имало едно време едно лъвче, което можело да надава само слаб рев. Наричало се Сем. — Хайде, Сем — казала майка му, — иди в джунглата да поревеш с другите лъвове. Сем отишъл в джунглата, където всички лъвове ревели много силно: — РРРРРРРРРРР! — Сега е твой ред да ревеш, Сем! — подканили го те. И Сем заревал: — Ррррррррр! …

Read More »

Крачета

Имало едно време една стоножка на име Крачета. В една хубава, пролетна утрин тя тръгнала на разходка. Птичките пеели и слънцето греело. Крачета била много щастлива. И както си вървяла безгрижно, видял я един кос и отворил широко човка да я глътне. Добре, че в последния миг Крачета го забелязала и се скрила в една малка дупка. Вътре се спотайвало …

Read More »