Home » Tag Archives: Доналд Бисет

Tag Archives: Доналд Бисет

Дъждът

Имало едно време, високо в небето, два облака. Единият се казвал Малък облак, а другият — Дъждовно небе. Слънцето греело, птичките пеели, а децата играели навън. — Знаеш ли какво, Малък облак? — казал Дъждовно небе. — Искаш ли да повалим малко? — Разбира се — съгласил се Малък облак. И те заваляли. Хората долу завикали: — Уф, какъв противен …

Read More »

Силният рев и слабият рев

Имало едно време едно лъвче, което можело да надава само слаб рев. Наричало се Сем. — Хайде, Сем — казала майка му, — иди в джунглата да поревеш с другите лъвове. Сем отишъл в джунглата, където всички лъвове ревели много силно: — РРРРРРРРРРР! — Сега е твой ред да ревеш, Сем! — подканили го те. И Сем заревал: — Ррррррррр! …

Read More »

Крачета

Имало едно време една стоножка на име Крачета. В една хубава, пролетна утрин тя тръгнала на разходка. Птичките пеели и слънцето греело. Крачета била много щастлива. И както си вървяла безгрижно, видял я един кос и отворил широко човка да я глътне. Добре, че в последния миг Крачета го забелязала и се скрила в една малка дупка. Вътре се спотайвало …

Read More »

Един хубав ден посред нощ

Това се случило преди много, много години, когато морето било малко и рибите нямали достатъчно място да плуват на воля, та постоянно се блъскали една в друга. — Хубаво щеше да бъде, ако морето беше по-голямо! — казвали всички. — А сега е много претъпкано! — Я се поотдръпни! — викала рибата-треска на един рак. — Престани да се блъскаш! …

Read More »

Подскок

Имало едно време едно скакалче на име Дейвид. Веднъж Дейвид тръгнал на разходка. Повървял малко и срещнал една жаба. — Квак, квак, квак! — изквакала жабата. — Ти си лошо скакалче. Скакалците не бива да вървят, а да подскачат. — Да подскачам ли? — казал Дейвид — Та аз не зная как! — Не знаеш как да подскачаш! — учудила …

Read More »

Мързеливият крал и умният паяк

Едно време, преди много, много години, когато дори дядовците тигри били малки, живеел крал, който бил много, много мързелив. Сутрин той закусвал в леглото, после си измивал зъбите и прочитал вестниците. По цял ден не вършел нищо друго, освен да лежи в леглото, да яде бонбони и да чете вестници, с изключение само, когато полягал отново да спи. Всяка вечер …

Read More »

Опитай пак

Имало едно време едно паяче на име Албърт. Албърт имал кафеникаво-медножълта окраска и осем крачета — доста добър брой за крака, особено, когато бързаш за някъде. И така, в един летен ден Албърт се чудел да тръгне ли на разходка, или да си изплете нова паяжина върху къпиновия храст където живеел, или просто да си седи и да си мисли, …

Read More »

Лисичето

Имало едно време едно червено лисиче, което живеело в замък с високи кули. В една от тях, точно на върха, имало малка стаичка. Когато лисичето поглеждало през прозорчето, то виждало селския площад, пътя и хората, които вървяли по него. Така че по света се случвали съвсем малко неща, за които лисичето да не знае. И макар че било малко, то …

Read More »

Елхичката

Това се случило в Лапландия преди много, много години. Веднъж един лапландец излязъл от дома си и отсякъл с брадва елхичката, която растяла наблизо. — Ти ще бъдеш моето новогодишно дръвче! — казал лапландецът. Той го занесъл у дома си, поставил го в голям съд и го украсил с лампички, разноцветни свещички и гирлянди. А вечерта, щом светлинките бляснали сред …

Read More »

Пощенският раздавач и прасето

Имало едно време един пощенски раздавач, който много обичал да разнася писма и колети. Но най-вече обичал да пъха много големи писма или колети през съвсем тесни отвори на пощенските кутии. То се знае, много големите писма малко се попрегъвали и после трудно се разчитали, а снимките и нещата, сложени в тях, се поизмачквали и затова хората казвали на пощенския …

Read More »