Музиката на тишината

Това са мелодиите, които Лудвиг ван Бетовен написал, дори когато светът около него започнал да потъва в тишина.

За Елиза

Малка и нежна мелодия, която звучи като спомен за нечие добро сърце. Сякаш някой тихо оставя светлина в тъмна стая.

Симфония №5

Това е музиката на съдбата. Мощна, бурна и смела — сякаш гръмотевици блъскат по вратата на света.

Ода на радостта

Музика за надеждата. За това, че дори след най-дългата тъмнина човек може отново да намери светлина.

Пасторална симфония

Тук Бетовен рисува природата с музика — дъжд, вятър, поля и утро след буря.

„Понякога най-красивата музика не се чува с ушите. Тя се чува със сърцето.“