Listen to this article

ПРИКАЗКИ

Вълшебните фигури от глина

Разказвачите от племето пони често разказват тази приказка, но ще я чуете и от други разказвачи на други племена от Великата долина. Преди много години индианците нямали понита и ходели на лов за бизони пеша, като бродели в продължение на много луни. Когато местели лагера си, за да следват стадото бизони, жените от племето имали за помощници големи, силни кучета. …

Прочетете повече »

Сестричката Альонка и братчето Иванчо

Имало едно време един мъж и една жена, те си имали дъщеричка Альонка и синче Иванчо. Но не щеш ли, майката и бащата умрели и останали Альонка и Иванчо сам-саминки. Тръгнали те по белия свят да скитат. Вървели по един далечен път, през едно широко поле и на Иванчо му се допило. – Альонке, сестричке, искам да пия! – Почакай, …

Прочетете повече »

Сънят на царския син

Един цар имал син и дъщеря. Синът му бил на десетина години, а дъщеря му била още по-малка. Една нощ царският син сънувал, че си мие лицето. Царят му поливал, а царицата му давала кърпа да се избърше. На сутринта момчето разказало на баща си своя сън. Царят кипнал и викнал разсърден: — Тъй ли? Аз да ти слугувам? Как …

Прочетете повече »

Куцият, кьосето и бедният

Живял в старо време един търговец. Преди да умре, той извикал сина си и му рекъл: — Синко, заклевам те: когато тръгнеш по търговия, ходи където си искаш, само не в Алеп. Минало се време и не щеш ли, синът отишъл при майка си и й рекъл: — Искам да замина за Алеп! — Сине — казала майката, — та …

Прочетете повече »

Занаятът е по-ценен от златото

Имало едно време един богат цар. Той често се преобличал като дрипав просяк и тайно от везири и назири обикалял из градове и села, за да чуе какво говори за него народът. Веднъж царят срещнал в едно село толкова красива девойка, че който я видел, казвал: «Не ми трябва ни да ям, ни да пия, стига ми нея да гледам». …

Прочетете повече »

Вълшебната пръчица

Една стара жена осиновила едно бедно момче: обличала го, обувала го и го хранела, но другарите му били все злосторници и го научили на различни лоши неща. Бабичката решила да ожени момъка, като си мислела, че тогава може би ще му дойде умът в главата. Оженил се момъкът, родили му се и деца, но той всяка вечер биел и жена …

Прочетете повече »

Бешовишка могила

Всяка заран, когато двамата братя Стоян и Радой подкарвали овцете към Бешовешката могила, майка им все заръчала: – Не си разпилявайте стадото по самодивските дъбрави и на свирете с тънка свирка да ви не чуят Дивите, че ще мерят сили с вас – ще ви надвият. Ако ли ви китка подадат или червена ябълка – да не се лъжете! Нищо …

Прочетете повече »

Рада и змей

Расла Рада в бащината къща, обградена от майчина нежност и от бащини грижи. Хубава мома станала. Ерге¬ните лудували по нея, но тя никого не си избирала, защото Змей Горянин я любел. Всяка вечер в късна доба той идвал при Рада и никой никога не можел да го види. Минало време. Рада вече била мома за чудо и приказ и родителите …

Прочетете повече »

Марудино гиздило

Решили людете от Горно Райково да си построят камбанария. Повикали добри майстори да я иззидат. Те зидали, тя все поддавала – рушала се. Казвали, свлачище било, вода подгизвала и все не ставал строежът. А мястото било лично. Нависоко е и оттам всичко се виждало. А камбаната като запее – ще се чува надалеч. Та затова не се отказали да зидат. …

Прочетете повече »

Опитай пак

Имало едно време едно паяче на име Албърт. Албърт имал кафеникаво-медножълта окраска и осем крачета — доста добър брой за крака, особено, когато бързаш за някъде. И така, в един летен ден Албърт се чудел да тръгне ли на разходка, или да си изплете нова паяжина върху къпиновия храст където живеел, или просто да си седи и да си мисли, …

Прочетете повече »