— Хей, Петре, ела тук! — викнал му владиката и го помамил с пръст.
— Какво има, дядо владико? — приближил се Хитър Петър.
— Тази кошница — рекъл владиката — е пълна с яйца. Отнеси я в митрополията, защото не е прилично дядо ти владика да се натовари като родопски катър.
— А какво ще ми платиш? — попитал Хитър Петър.
— Пари няма да ти дам, защото владиката знае само да взема, а не да дава, но ще ти се отплатя с три големи мъдрости.
— Може — съгласил се Хитър Петър и нарамил владишката кошница.
Като наближили митрополията, Хитър Петър се обърнал назад към владиката, който крачел важно подире му:
— Казвай, дядо владико, мъдростите!
Владиката се поизкашлял и проговорил натъртено:
— Ако някой ти каже, че в колиба се живее по-хубаво, отколкото в дворец — не му вярвай!
— Бива си я тая! А втората? — попитал Хитър Петър.
— Ще ти разкрия и нея: ако някой захване да ти разправя, че една глава лук струва повече от едно печено агне — не му вярвай!
Стигнали прага на митрополията.
— Кажи, дядо владико, и третата си мъдрост! — подканил носачът владиката.
— Третата е такава: ако някой ти каже, че има по-гламав носач от тебе — не му вярвай!
И владиката почнал да се тресе от смях.
Тогава пред очите на Хитър Петра причерняло, той стиснал с две ръце кошницата, ударил я в плочите и викнал:
— Ако пък на тебе някой каже, че в кошницата е останало поне
едно здраво яйце — съветвам те да не му вярваш!
И си заминал.
Яйцата на владиката
