Мито Павлов
Мнозина завиждали на Хитър Петър за това, че БОГ го бил надарил с голяма мъдрост.
Те търсели всякакъв удобен случай да злепоставят и посрамят прочутия мъдрец.
Един мразовит зимен ден Хитър Петър се връщал от пазар. Снежната виелица го принуждавала да бърза.
С двете си ръце придържал новия си калпак, за да не му го отнесе ураганният леден вятър.
Ето, че го настигнал селския чорбаджия, яхнал охранен жребец. Като съзрял Хитър Петър, изсъскал злобно:
„Я го виж ахмака му с ахмак, нахлупил нов мек калпак на коравата си тиква!“
Като дочул тропота на чорбаджийския кон, Хитър Петър отскочил крачка встрани от пъртината,
за да му направи път. В този момент силен порив на вятъра грабнал новия калпак от главата му и го
вдигнал високо в облаците. Като видял това завистливия чорбаджия, сърцето му се препълнило с
злорадство и той ехидно се провикнал:
– Е-е-е, хитрецо набеден, защо не надхитриш вятъра с вятърничавия си ум, та да ти върне новичкия
калпак върху глупавичката ти омразна главица?
Хитър Петър кротко му отвърнал:
- О-о, чорбаджи, голям късмет имаш.
Очите на завистливия чорбаджия се разширили от алчност и той процедил през зъби: - И-и-и какъв късмет съм имал, глупако?
Хитър Петър, като го измерил с проницателния си поглед, тихо рекъл: - Никой досега не беше видял как Милостивия Господ взема новия ми калпак за да го напълни с ум и разум.
Ти го видя и това означава, че ще придобиеш голямо благополучие.
В алчния поглед на завистливият чорбаджия засвяткали лукави пламъчета.
Той шибнал припряно коня и бързо се изгубил от погледа на Хитър Петър, който тихичко си казал:
„Хвана се подлецът“. Извадил стария си калпак от торбата, сложил го на умната си глава и търпеливо зачакал.
През това време алчният чорбаджия скроил коварен замисъл и побързал да го изпълни.
По един страничен път незабелязано лудо препуснал коня обратно към пазара от където Хитър Петър
си бил купил новия калпак. Бързо открил продавача на калпаци, грабнал нетърпеливо един калпак и като
казал на продавача, че ще му заплати калпака утре, алчният чорбаджия препуснал обратно към мястото,
където Хитър Петър всеки момент щял да получи пълен калпак със ум и разум. Като пристигнал,
коварният завистник незабелязано пъхнал новия калпак между клоните на една върба и като се престорил,
че се връща от към селото, приближил се към Хитър Петър и с присторен глас му рекъл: - Комшо, дожаля ми за теб! Като се прибирах вкъщи, случайно видях твоя нов калпак,
пълен с ум и разум в клоните на голямата върба при Моминския кладенец.
От начало не ми се щеше да се върна да ти кажа, че вятърът ти е закачил мъдрия калпак на върбата,
но като си посръбвах топла ракийка край огъня, нещо ме жегна под лъжичката и си рекох:
Комшията Петър сега мръзне на ледения вятър, а пък аз се грея до огъня.
Нали е казано да не правиш на другите това което не искаш на теб да се прави.
Бързо скочих, яхнах доброто и послушно конче и ето че идем да ти кажем да си прибереш
скъпоценния калпак. Хитър Петър се подсмихнал под мустак и кротко Отвърнал: - Брей-й-й, къде ми бил паднал калпакът! Чудя се защо толкова се бави! Щях да чакам…
Благодаря ти за добрината, чорбаджи. Дано Господ да ти се отплати за тази твоя грижа за мен.
След това Хитър Петър забързал към голямата върба, взел новия калпак и се запътил доволен към къщи.
Алчният и завистлив чорбаджия се подсмихнал ехидно и зачакал да падне от небето пълния с ум и
разум калпак, та никога повече този набеден хитрец, дето му викат Хитър Петър,
да не може да го посрамва пред хората. чакал, чакал, докато се превърнал на черен камък.
Народна приказка