Зад прозорците се раздал зов. Един работник се провикнал: "Не ми пречи, зает съм!" Другият обещал да дойде, но забравил. Третият дошъл след работа, но мястото било вече празно. Четвъртият при звука на зова потръпнал и като прибрал инструментите, незабавно излязъл: "Тук съм!" Това се нарича трепет на чувствителността. Само този трепет, озарен от съзнанието на деня и нощта, води към познаване на духа. Над разсъдъка отваря врата с трептене, чувано даже с човешките апарати. Ако можете да не заглушите у себе си трепета на чувствителността – благо вам!
