Братът на един свят старец по време на боледуването му сипал в храната му вместо мед ленено масло, което е мноео вредно. Само че старецът не казал нищо. Ядял мълчаливо и първия, и втория път и по никакъв начин не укорил брат си, който му служил. Не казал, че е небрежен и не само че не казал това, но дори и с една думичка не го натъжил. Когато брат му разбрал какво е направил, започнал да скърби с думите: "Аз те убих, аве, и ти положи този грях върху ми, като премълча." А онзи кротко отговорил: "Не скърби, чедо: ако на Бог беше угодно да ям мед, ти щеше да ми сипеш мед."
