Три години Зуся и Елимелек прекарали в странствания. Те искали да разделят участта на Божественото присъствие в изгнание и да обърнат заблудилото се човечество към Бога. Веднъж те нощували в един хан, където имало сватба. Гостите на сватбата се оказали шумни и самонадеяни, като при това вече били изпили твърде много. Като видели задрямалите в ъгъла бедни странници, решили да се позабавляват. Зуся лежал накрая, а Елимелек – до стената. Затова разгорещилите се гости хванали Зуся и започнали да го бутат и бият, а след това напълно измъчен го захвърлили на пода. Самите те след това отишли да танцуват. Елимелек се учудил, че него не го докоснали. Дълбоко в душата си той завиждал на брат си, че е пострадал, а той не е. Затова Елимелек казал: – Скъпи братко, дай да легна на твоето място, а ти на моето, където ще се наспиш спокойно. Така те си сменили местата. В това време гостите приключили с танците и у тях се зародило желание да се позабавляват. Отишли и имали намерение да хванат Елимелек. Но един от гостите казал: – Това не е по правилата! Дайте да окажем чест и на другия! Затова те измъкнали Зуся от ъгъла и отново го отупали, като нареждали: – Ето и за теб сватбен подарък! Когато накрая го оставили на мира, Зуся се засмял и казал на Елимелек: – Така, скъпи братко. Ако на човек му е съдено да получи удари, той ще ги получи независимо от това, къде се намира.