– Поднеси обеда на масата, а след това залости портите и казвай на всички, че ме няма. Не обичам гости!
Чул тези думи синът на Настрадин. А е известно, че често при богат баща синът е нисш по душа. И ето че той казал:
– О, татко! А няма ли да е по-добре, ако слугата първо каже на съседите, че ни няма вкъщи, след това да залости портите и едва след това да поднесе обеда?
Изслушал старият скъпчия младия скръндза, огорчил се и в същото време се зарадвал, засмял се и едновременно заплакал:
– Когато на стари години синът ми откаже да ме нахрани, ще имам едно утешение: съзнанието, че е като мен!