народна
Един ловец хванал с клопка в гората лъв, вързал го с въже и пратил другарите си в града да купят синджир,
за да вържат още по-здраво силното животно. Лъвът бил вързан за един дъб. Той ревал страшно,
дърветата се превивали от гласа му, копал с краката и изровил всичко наоколо.
А близо до корена на дъба имало дупка. А в дупката една мишка се сгушила, изплашена от рева.
По едно време, когато лъвът се уморил да реве и да копае с краката си, мишката излязла да види какви
са тия ревове. Поразгледала насам-натам и като не видяла нищо, попитала лъва, а той замахнал с
опашката си и рекъл сърдито:
— Махни се, гадино, и ти ли сега се намери да дойдеш?
Мишката се уплашила и се прибрала в дупката си, ала не могла дълго да устои и пак излязла,
но лъвът и тоя път я прогонил. Трети път излязла мишката из дупката си и тихо рекла на лъва:
— Кажи ми, приятелю, от какво имаш нужда? Може би ще ти помогна!
Лъвът изръмжал:
— Не видиш ли какво ми е? Хванаха ме едни ловци, вързаха ме с това въже и пратиха едного в
града да донесе синджир, за да ме вържат по-здраво и да ме водят из градовете, за да ми се смеят и
подиграват всички. Който ме види, все ще рече: „Значи, и царят на животните може да стане за посмешище?“
Какво можеш да ми помогнеш ти, като си толкова малка и слабичка?
— Та това ли ти било мъката? Защо не ми каза по-рано? — попитала мишката. — Ей сега ще видиш
как ще те спася.
Мишката се хвърлила на врата на лъва и „кръц, кръц, кръц“, прегризала въжето.
— Бягай сега, лъвчо! — извикала мишката щастлива.
А лъвът, щом се видял свободен, хукнал да бяга и се чудел: „Как можа да се случи така! Аз, такъв голям
и силен лъв, цар на всички животни, страшилище за малки и големи, какво стана с мен!
Какво дойде до главата ми! Какво време доживях, та сега да се имам длъжник на една нищо и
никаква мишка! Как се случва така, че и най-силният и могъщ не знае откъде може да му дойде помощ!
Затова трябва винаги и с всички — и с малки, и с големи — да бъдеш всякога приятел.“