Site icon www.prikazki.com

Преди и след пожара

Б

або мила, бабо драга –
казваме на баба ние.
Но щом дойде Баба Яга,
бягаме или се крием.
Тази страшна баба има
роден дом в Сибир далечен,
но по нрав неудържима
и при нас върлува вече.
Руските деца как плаши
ужким само е позната,
ала и децата наши
стряска, яхнала метлата.

С тази си метла тя горе
се разхожда по небето –
като мотопед пърпори
и лети като ракета.
Повече от сто години
с лошотия тя се слави
и във детските градини
пакости различни прави.
После заедно с децата
в първи клас тя преминава –
прави пакости познати
и в училище тогава.
Днес саксия ще събори
със най-хубавото цвете.
Утре пък голям прозорец
ще направи на парчета.
Ту, размахала тояга,
гони Митко или Гошо.
Ту в един компютър слага
някакво си дискче лошо.
В детската градина супа
плисна тя върху Калина.
После дививито счупи
и на някъде замина.
Бързо винаги се крие –
да не видят госпожите.
А какво да кажем ние
госпожите щом ни питат…

Но Калина има кака,
каката се казва Краси –
тя веднага без да чака
казва всичко на баща си.
Той разказал пък веднага
на един свой стар приятел –
какво върши Баба Яга
и как бяга със метлата…
Бил приятелят смешник, но
с много добрина в сърцето.
Пръв умник. Народът свикнал
да му вика Хитър Петър.
И решил той злата баба
непременно да накаже,
ако ще за туй да трябва
планина от хитрост даже,
смелостта на ягуара
и юнашка сила мъжка…

Първо купил от пазара
той метла със дълга дръжка.
Като таз на Баба Яга
тя била, но без мотор и
трудно литнал би с тояга
някой в сините простори….
„Нищо! – казал Хитър Петър. –
Този път така ще мина,
без хвърчене” – след което
скрил се в детската градина.
Скрил си и метлата проста
и на скришно сам застанал –
дълго си стоял на поста,
Баба Яга за да хване.

Ето я, най-после иде
и паркира си метлата.
Много скоро ще се види
днес каква ще е белята,
за която тя пристига.
Влиза в спалнята голяма –
тихичко, без шум да вдига,
и Калинка търси само.
Грабва я от легълцето,
във един чувал я слага
и го връзва, след което
вънка хуква Баба Яга.
Бяга също като хала
и на паркинга отива,
а Калинка във чувала
нанка кротка и щастлива.
Без да губи и минута
Баба Яга яхва бързо
своята метла прочута
и чувала там завързва.
Но когато врътна ключа
тя мотора да запали,
в същия момент научи,
че крадци са я обрали.
Те сменили са метлата,
обикаляща простора,
с друга проста, със която
хората метат си двора.

Тъй добрият Хитър Петър
който й смени метлата,
с хитрина спаси детето,
най-добричко сред децата.
Баба Яга арестува
той за кражбата ужасна –
върза я, че да кротува
пакостницата опасна.
Но наместо във затвора
като крадла да я прати,
дълго с нея си говори
и отвори й душата.

Тя подробно му разказа
как самичка все живее
и неканена омраза
бавно трупала се в нея.
Другите жени си имат
пълна със роднини къща,
а и внучета любими
всички те си имат също.
Без роднини тя е само
и тъй да живее трябва.
Никой не й казва „Мамо”.
Никой не й казва „Баба”.
И така пред Хитър Петър
тя душата си изплака
чак до дъно, след което
най-спокойно взе да чака
своята присъда тежка.

Ала Хитър Петър беше
много умен. По човешки
той реши и не грешеше:
Да започне Баба Яга
нов живот от днес различен.
Към бели да не посяга.
Всички хора да обича.
И особено децата,
на които да помага,
да ги вози на метлата
и да стане Баба Яга
вече най-добър приятел
с детската градина цяла,
да обича тя децата,
а и всички във квартала.

И какво видяхме ние –
тя прозорците ни вече
не ги чупи, а ги мие.
И на никого не пречи,
а цветенцата полива
и във кухнята помага –
весела и работлива,
чисто нова Баба Яга.
Даже от сърце предложи
среща в детската градина
да направим ако може
в близки дни със господина,
който й смени метлата…
Хитър Петър, че това е
и от приказки познат е
тя не можеше да знае.

Но когато за таз среща
готвиха се в една сряда,
изведнъж вълна гореща
лъхна ги откъм площада.
Там в училището беше
огън ненадейно пламнал.
Като факла то гореше
сякаш е купчина слама.
Бързо да гасят пожара
втурнаха се много хора.
Три коли с пожарникари
също бяха тука скоро.
Интересна гледка туй е
за деца и за големи –
три маркуча с водни струи
плисват без да губят време.
Всички уж спасени бяха
и, събрани на площада,
наблюдаваха с уплаха
пламналата жълта сграда.

И тогава ненадейно
първолак назад се върна –
като змей пожарът зейна,
с пламъци да го обгърне…
„Боже!” – викнаха веднага
възрастните и децата.
Но едничка баба Яга
бързо яхнала метлата
прелетя като ракета,
право в огъня се мушна
и така спаси детето
глупаво и непослушно.
Върнало се да си вземе,
без да мисли за пожара,
от чина си джиесма –
вкъщи да не му се карат.
А пък майка му горката
(и тя скоро се явила)
със поклони до земята
плаче: „Бабо Яго мила,
най-красива, най-добра си
ти на цялата планета,
ти си нейната украса,
ти си слънце, ти си цвете!”…

Баба Яга я прекъсна
и отиде да се мие,
че опушена и мръсна
я видяхме всички ние.
Но видяхме друго още,
ясно като че на снимка:
Баба Яга се превръща
за нас всички във любимка.

Exit mobile version