В същото време друг, следващ Буда, като чул тези думи, решил да се приближи и да види какво е това. Като видял, че това са съкровища, пренебрегнал думите на Буда, вземайки ги само за празен звук: та нали всъщност това са скъпоценности, а той ги нарича отровна змия! И тогава той тайно извикал домашните си и отнесъл съкровището.
Семейството му забогатяло, но скоро се намерил някой, който казал на царя, че намереното съкровище не е предадено на властите. Царят заповядал да заловят открилия съкровището. Той се кълнял, че вече е предал всичко, но царят никак не му вярвал.
Нещастникът изпитал отровата на всички страдания, но нищо не признал. Царят се разгневил и искал да накаже рода му до седмо коляно. Когато го повели към ешафода, царят изпратил слугата си да разбере какво ще говори осъдения по пътя. Осъденият казал: "Буда каза вярно, това наистина е отровна змия."