Site icon www.prikazki.com

Момче и мече

Момче и мечеЗад девет планини в десета имало една мечка-стръвница, която правела големи пакости на хората. Срещне ли вол или кон, изяжда го; срещне ли човек — и него ще подгони. Тежка мъка легнала в сърцата на хората. Не смеели от къщи навън да излязат, нито на нива да идат, нито на паша добитъка си да изкарат. Чудели се и се маели какво да правят, как да се отърват от лютия звяр, но нищо не могли да измислят. Нивите запустели, лозята обраснали с бурени, а добитъкът започнал да мре от глад из дворовете… Не щеш ли, по тия места се появило едно момче-другоземче и като видяло селяните с клюмнали глави и натъжени, попитало ги:

— Защо сте кахърни, добри хора? Разправили му селяните за страшната мечка-стръвница, а момчето им казало:
— Не бойте се, хора, аз ще ви избавя от мечката. — Хайде де, не се хвали толкова! — рекли селяните. — Ние и по-силни юнаци от тебе имаме, и пак не смеят да излязат срещу мечката, та ти ли?
— Тук не стига само сила и юначество – отвърнало момчето – Трябва и още нещо, за да се убие мечката. Давам ви дума, че жива ще я хвана и ще ви я доведа в село. Като чули това, хората казали на момчето:
— Който се хвали той не пали! Когато я доведеш жеива, тогаз ще повярваме.
— След някой ден пак ще си приказдваме – рекло момчето и тръгнало, та право в гората при мечката.
А мечката живеела в една колиба заедно с малкото си мече. Момчето поогледало оттук-оттам колибата, разбрало, че мечката не е вътре и почукало с тоягата си на прага. Излязло малкото мече и като видяло момчето, учудило се на неговата смелост и го запитало:
— Какво търсиш тук, момче? Не те ли е страх от мама?
— СТрах ме е – отвърнало момчето, – ала що да сторя? Аз съм сиромашко чадо, ходя по света да си изкарвам хляба. Но сега хората като ги е страх от майка ти, нищо не работят, та и аз няма как да преживявам и дойдох на тебе да слугувам. Нали знаеш, че гладът кара човекът да почука и на душманска врата. Моля ти ес като на братче, дай ми нещо да похапна, че умирам от глад.
Мечето съжалило момчето и го нахранило. А момчето знаело много приказки и като се нахранило, разказало на мечето няколко — от хубави, по-хубави. А когато разказвало най-хубавата приказка, спряло на най-интересното място и рекло на мечето:
— Ха стига толкова, трябва да си ходя, защото ако майка ти ме завари тук, ще ме изяде.
А мечето тъй обикнало момчето заради хубавите приказки, че не искало да се раздели с него и го помолило да довърши поне последната приказка.
— Бива — съгласило се момчето, — ама ако измолиш майка си да ме пожали. Тогаз ще остана тук, заедно ще живеем и по цял ден ще ти разказвам приказки. Сега ще се скрия на тавана и ако майка ти се съгласи да не ми стори нищо, ще сляза и ще продължа приказката.
И тъй момчето се покачило на тавана и се притаило там. Като си дошла мечката, мечето почнало да се моли:
— Мамо, днес дойде едно момче и такива хубави приказки ми разказа, че не исках да го пусна да си иде. Но то не ме послуша,
защото се страхуваше да не го изядеш. Моля ти се, мамо, като дойде пак момчето, не го изяждай, остави го да си живеем заедно, че никак не ми е хубаво цял ден самичко да седя в тая колиба. Хем ще си играем с момчето, хем и приказки ще ми разказва.
— Добре, няма да го изям — съгласила се мечката. — Щом знае хубави приказки, и аз ще послушам.
Като чуло това, момчето слязло от тавана и продължило прекъснатата приказка. А като я свършило, и друга разказало, и трета…
Слушала мечката, но все го поглеждала с лоши очи. Цяла нощ разказвало то от хубави, по-хубави приказки и тъй останало да живее в колибата, но все не било спокойно. Днес тъй, утре тъй, живеело си момчето с мечето и мечката, все приказки им разказвало, а на ума си мислело как да хване мечката. Най-после намислило. Пробило дупка на покривал. През нощта завалял дъжд, вода потекла през дупката и сухо място не останало в колибата.
Разсърдила се мечката, заръмжала, ала нищо не могла да стори на дъжда. А момчето рекло:
— Не се тревожи, бабо Мецо, аз ще направя нова колиба.
И още на другия ден взело брадва и гвоздеи, направило нова колиба, ама не колиба, а голям сандък на колела. И когато пак завалял силен дъжд, момчето казало на мечката да влезе в новата колиба, дорде престане дъждът. Щом влязла, момчето тракнало вратата,заключило я и помъкнало сандъка към селото. Мечката надала рев, та гората екнала, а момчето тегли сандъка на колела и си свирука, не иска и да знае.
Щом чули мечешкия рев, селяните се изпокрили кой къде види, та момчето ходило от порта на порта да чука и да ги събира.
Не се минало много време и цяло село се изсипало на мегдана. Като видели мечката, запряна в сандъка, хората се чудели и се питали — отде се е взела тая сила юнашка у момчето. А момчето се позасмяло и рекло:
— Аз нали ви казах, че да хванеш мечка-стръвница не се иска само и сила и юначество, но и още нещо. Сами отгатнете какво…
Exit mobile version