Много радост

Бродейки по склоновете на планината Тай, Конфуций видял Юнг Чи, който само по една роба, препасана с въже, пеел и свирел на лютня.
– Каква е причината за радостта ти, Учителю? – попитал Конфуций.
-Аз имам много радости. От милиарди създания човек е най-благородното, а на мен се е паднало щастието да се родя човек. Това е първата ми радост. Много, като се родят, не преживяват и ден или месец, не израстват от пелените си, а аз доживях до деветдесет го-дини. Това също е радост. За всички нищетата е норма, а краят – смърт. Придържайки се към нормата и в очакване на края, има ли за какво да се тревожа тук?
– Прекрасно – казал Конфуций. – Ето човек, който знае как да се утеши.