Една майка много пъти молила сина си да й донесе свещеното съкровище на Буда. Но младежът забравял молбата на майка си. "Ще умра тук, пред теб – казала тя, – ако и този път не ми го донесеш." Но синът ходил в Лхасе, и пак забравил майчината молба. На половин ден път от дома той си спомнил, но къде да намери в пустинята свещени предмети? Няма нищо. Видял пътникът кучешки череп. Решил да извади един зъб от него и го завил в жълта коприна. Носи го вкъщи. Старата пита: "Не забрави ли, синко, моята последна молба?" Подава й той кучешкия зъб, завит в коприна, и казва: "Това е зъб на Буда." Слага майката зъба на олтара и нарежда пред него най-свещените молитви и обръща всичките си помисли към своята светиня. И станало чудо. Зъбът започнал са сияе с чисти лъчи. И произлезли от него чудеса и много свещени предмети.
