Site icon www.prikazki.com

Дървената статуя

Живял някога един човек, който бил предан на Буда с цялото си сърце. Имал той прекрасна старинна дървена статуя на Учителя, истински шедьовър. Отношени – ето му към нея, било като към най-голямото съкровище. Веднъж, през една студена зимна нощ, човекът останал сам в сламената си колиба. Било много студено и той отчаяно треперел от студ. Изглеждало, че е настанал сетният му час. Нямало и съчка, за да си запали огън. В полунощ, когато почти се бил вкочанил, му се явил Буда и го попитал: "Защо не изгориш мен?" Дървената статуя все така си стояла до стената. Човекът много се изплашил. ТоВа трябвало да е демон. "Какво каза? Да изгоря статуята на Буда? Никога! За нищо на света!"
Буда се разсмял и казал: "Ако Виждаш мен В статуята, то ти ме изпускаш. Аз съм в теб, не В статуята. Аз не съм в предмета на молитвата ти, аз съм в молещия се. И това е, което ценя в теб! Изгори статуята!"

Exit mobile version