Site icon www.prikazki.com

Да не оставяш следи

Умирайки, дзенмонахът Бокудзю помолил учениците си да му донесат всичките му книги, всичко, което е написал, и всичко, което е казал. Натрупали цяла планина, но не можели да разберат какво се кани да прави монахът. А той започнал да пали огън.
Учениците се развикали и разкрещели.
Бокудзю, като видял това, казал:
– Каня се да си отида и нямам намерение да оставям следи след себе си. Не трябва да оставям нито един отпечатък от крака си. Отсега този, който желае да ме следва, трябва да следва себе си. Този, който иска да ме разбере, трябва да разбере себе си. Ето защо унищожавам всички тези книги.
При един майстор на дзен дошъл ученик и попитал:
– Защо едни хора са красиви, други – безобразни, едни са умни, а други – глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог го е допуснал? И не ми говорете за кармите, че всичко това е от предишни животи. Как се е появила разликата в самото начало, когато предишни животи още не е имало?
Майсторът го повел из градината и казал:
– Ето, това дърво е голямо, а това – малко. Аз често седях под тези дървета и си мислех защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна и самият въпрос. Сега знам, че това дърво е голямо, а това – малко. Няма никакъв проблем!

Exit mobile version