Site icon www.prikazki.com

Бъдете сами светлина за себе си

Буда умирал. Четиридесет години той вървял и хиляди го следвали. Сега той умирал. И казал: "Това е последният ми ден. Ако искате да питате нещо – питайте.
Настана часът, когато всеки трябва да тръгне по своя път. Непрогледна тъмнина обгърнала учениците на Буда. Ананда – любимият му ученик, заплакал като дете. От очите му се стичали сълзи. Той се удрял В гърдите, почти загубил разсъдъка си. "Какво правиш, Ананда?" – попитал Буда. "Какво да правим сега? – отговорил Ананда. 
-Ти беше тук, ние вървяхме в твоята светлина. Всичко беше безопасно и добре. Ние напълно забравихме какво е това тъмнина. Всичко след теб беше обляно от светлина. Сега ти си тръгваш. Какво да правим?" И той отново потънал в ридания. 
"Чуй ме – отговорил Буда. – Четиридесет години ти вървя в моята светлина и не можеше да постигнеш твоята. Мислиш ли, че ако живея още четиридесет години, ще достигнеш своята светлина? Колкото по-дълго вървиш в чуждата светлина, колкото повече подражаваш, толкова повече губиш. По-добре е да си тръгна."
Последните думи, отронили се от устните на Буда, били: "Бъдете сами светлина за себе си."

Exit mobile version