Само едно нещо го радвало – храната. Щом се събудел, очаквал закуската, от закуската чакал обеда, после – вечерята. Но скоро се лишил и от тази утеха. Той ядял толкова много и сладко, че си повредил стомаха и загубил апетит. Извикал лекари. Те му дали лекарства и му наредили всеки ден да се разхожда по два часа сред природата.
И ето че Веднъж, докато се разхождал и си мислил за своята мъка – че не му се яде, до него се приближил просяк.
– Подай – казал – в името на Христос на бедния човек.
Богаташът, мислейки за мъката си, че не му се яде, не чул бедняка.
– Пожали, господине, цял ден не съм ял.
Чул богаташът, че става дума за храна и се спрял:
– А на теб яде ли ти се?
– Как да не ми се яде, господине, страстно искам да ям!
"Ето, това е щастлив човек" – помислил си богаташът и завидял на бедняка.