ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все сърце, а баба му – още повече. Добрата старица му направила малка червена шапчица, която го правела още по-красиво. Всички го наричали Червената шапчица. Един ден, като пекла хляб, майката направила питки и казала на момиченцето:

Иди да видиш как е баба ти, защото научих, че била болна! Занеси й една питка и това гърненце с масло.
Червената шапчица веднага тръгнала за дома на баба си, която живеела в друго село. Като минавала през гората срещнала Кумчо Вълчо. На него много му се дощяло да я изяде, но не посмял, понеже имало дървари наблизо.
Попитал той Червената шапчица къде отива. Горкото дете! То не знаело, че е опасно да се спира и да говори с вълк, затова му казало:

Отивам да видя баба си и да й занеса питка и гърненце с масло, които мама й изпраща.

Много ли далеч живее баба ти? – попитал вълкът.

О, много далеч – казала Червената шапчица, – чак зад воденицата, която се вижда ей там долу, в първата къща край селото.

Добре – казал вълкът, – и аз искам да ида да я навестя, но ще мина по този път, а ти мини по другия и да видим кой от двама ни ще стигне по-скоро!
Вълкът побягнал с всички сили по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия. То се улисало да бере лешници, да тича след пеперудките и да вие китки от горски цветя.
Вълкът бързо дотичал до къщата на бабата и почукал:

Чук-чук!

Кой е там?

Твоята внучка, Червената шапчица – казал вълкът с преправен глас. – Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги праща.
Бабичката, която лежала в леглото, защото била малко болна, му извикала:

Дръпни връвчицата, резето самό ще се вдигне.

Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила. Той се хвърлил върху бабичката и я нагълтал наведнъж, защото от три дни не бил ял. После затворил вратата и легнал в леглото на бабата да чака Червената шапчица, която след малко пристигнала и почукала на вратата:

Чук-чук!

Кой е там?
Като чула дебелия глас на вълка, Червената шапчица отначало се изплашила, но помислила, че баба й е хремава, и отговорила:

Твоята внучка, Червената шапчица. Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща.
Вълкът й извикал с малко по-тънък глас:

Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне.
Червената шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила. Като я видял, че влиза, вълкът се скрил под юргана и й казал:

Сложи питката и гърненцето с маслото на раклата и ела да си полегнеш при мене.
Червената шапчица се съблякла и легнала в леглото, но много се зачудила като видяла как изглежда баба й по нощница, и попитала:

Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?

За да те прегръщам по-добре, внучето ми!

Бабо, защо са ти толкова големи краката?

За да тичам по-добре, детето ми!

Бабо, защо са ти толкова големи ушите?

За да те чувам по-добре, детето ми!

Бабо, защо са ти толкова големи очите?

За да те виждам по-добре детето ми!

Бабо, защо ти са толкова големи зъбите?

За да те изям!
При тези думи лошият вълк се хвърлил върху Червената шапчица и нагълтал и нея.
Като се наял добре, отново легнал в леглото, заспал и започнал силно да хърка. Точно тогава покрай къщата минал един ловец.

О! – казал той, – колко силно хърка бабичката! Чакай да видя дали не е болна!
Влязъл в стаята, доближил се до леглото и като видял, че вълкът хърка така силно, разбрал какво се е случило.

А, пипнах ли те, негоднико – казал ловецът, – откога те търся!
Той щял да го гръмне, но се сетил, че вълкът може само да е глътнал бабата и тя да е още жива, затова взел едни големи ножици и вместо да стреля, почнал да разпаря дебелия корем на вълка, който продължавал да хърка. Рязнал само веднъж и Червената шапчица се подала. Като рязнал още два пъти, освободилото се момиченце скочило на земята и извикало:

О, колко ме беше страх! Колко тъмно беше в корема на вълка!
След малко и бабичката се появила и се усмихнала. Тя била още жива, но едва дишала.
Червената шапчица донесла големи камъни и напълнили с тях корема на вълка.
Когато той се събудил и видял толкова хора, скочил през прозореца, но камъните натежали. Вълкът се строполил на земята и умрял.
Едва тогава се зарадвали нашите трима приятели. Ловецът взел кожата на вълка и си отишъл, бабата изяла питката и маслото и много я харесала, а Червената шапчица се върнала честита при майка си.

Check Also

ГЪЛЪБИЦАТА И МРАВКАТА

Една ожадняла гълъбица с бели пера потапяше човката си в бистър ручей, когато една мравка …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.