– Добре – рекла Самовилата и оставила селото малко на мира. А майките, те място не си намирали от мъка. Коя майка ще си даде чедото на Вила Самовила?
– Вило Самовило – провикнали се те – ще ти дадем две ягнета, две крави, две телета, само не ни вземай рожбите. -Ти рожби си нямаш и не знаеш каква е мъка голяма с чедото си да се разделиш.
Разлютила се Стана Самовила, развилняла се, заради тези думи на селските майки и взела сто дечица, сто невести, сто юнака, сто момчета, сто девойки… Откарала ги тя в нейното царство в планината и наредила строго какво да правят: невестите трябвало злато да вият, юнаците – камъни да хвърлят, момчетата – свирки да свирят, девойките -песни да пеят, дечицата – билки да берат, билки да й носят, венци да вият, челото да й кичат.
Но забелязала тя, че детето на Рада невеста беряло билки, но билки не носело. Обърнала се тя със строг укор към детето, защо не носи билки, като ги бере! А то й отвърнало:
– Тънка Стано Салювило! Недей да кълнеш Радиното, Радиното пусто дете, ами кълни моя майка, моя майка и баба ми, че не ме са опасали, та ми биле изпаднува, изпаднува от пазухи!
Казало тези думи детето и се замолило на Стана Самовила да му даде стрела и лък, та да иде в село и да стреля своята майка и баба, че не са го опасали със зунка и билките му изпадали от пазвата.
Излъгала се самовилата, дала лък и стрела на детето, а то хитричко насочило стрелата към тънка Стана и я устреляло… Така се спасили самовилските роби и се върнали при майките си!