Site icon www.prikazki.com

Трудът на св. Никола

Свети Касиян бил светец чорбаджия – с лисичев кюрк (дълга горна дреха, подплътена с кожи) и с чибук. Той седял на миндер; ни вятър го веел, ни слънце го печало, ни дъжд го мокрел. Веднъж много му домъчняло, че хората не го уважават като свети Никола. Станал със своя чибук, наметнал си кюрка и оти¬шъл при Бога, та му се оплакал:
– Право ли е това. Боже? – рекъл свети Касиян. – И аз съм светец, и Никола е светец. Моят празник се празнува на четири години веднъж, само във високосна година, а пък празникът на св. Никола е два пъти в годината, и то с курбани, песни и тържества.
Господ му казал да почака малко, докато дойде и свети Никола. Повикал един ангел и му поръчал да намери светеца и да му каже по-скоро да дойде по една много важна работа.
Ангелът отлетял. Долу под небето се виждала земята и морето, което било потъмняло от вълни и мъгли и страшно бучало. Не се минало много време и ангелът се върнал.
– Намерих го в морето – казал той. – Бори се с бурята, та спасява кораби и хора. Сега ще дойде.
Изминало доста време и ето че свети Никола долетял с мокри крила.
– Прости ми, Господи – рекъл свети Никола, – че позакъснях. Борих се с морската юда и с вихрите, които бяха разлюлели морето и искаха да потопят корабите. Успях да ги победя и да спася корабите и пътниците. Не бива да се явявам пред теб така кален и мокър, но ангелът ми каза, че трябва да дойда веднага. Господ се обърнал към свети Касиян:
– Виждаш ли какъв е мокър св. Никола? Тези битки с ветровете и бурите, за да спасява корабите и хората, са му създали празниците, курбаните, песните и тържествата, а не аз. Докато ти седиш на дюшеци и миндери, с лисичев кюрк и с чибук в ръце, и един празник на четири години ти е много.
Свети Касиян си отишъл посрамен, а свети Никола отлетял пак към морето, където го чакала нова битка с морска юда и нейните вихри и ветрища.

Exit mobile version