Минало малко време и друг лъв се приближил към стадото. Какво било удивлението му, когато видял своя събрат – лъв, бягащ подобно на овцете при приближаваща се опасност. Той искал да се приближи, но колкото и малко да се приближавал, овцете побягвали, а заедно с тях и лъвът овца. Вторият лъв започнал да го следи и веднъж, виждайки го спящ, скочил отгоре му и казал: "Събуди се, та ти си лъв!" "Не-е-е-е – изблеял онзи, треперещ от страх, – аз съм овца!" Тогава другият лъв го завлякъл до едно езеро и казал: "Виж! Ето ги нашите отражения – моето и твоето." Лъвът овца погледнал първо лъва, после отражението си във Водата и в следващия миг у него се появила мисъл, че той самият е лъв. Престанал да блее и изведнъж се разнесъл неговият рев.