Твърда решимост

На едно място имало суша. Земеделците напоявали нивите си, прокарвайки вода по канали от голямо разстояние. Един от тях притежавал голяма решителност и сила на характера. Една сутрин той твърдо решил да копае своя канал, докато не стигне до реката и не прокара бода до нивата си. Започнал работа и скоро загубил Всякаква представа за времето. Дошъл и отминал часът за закуска. Жена му го викала да си дойде вкъщи да се измие и да хапне. "Закуската ще изстине – казвала тя – остави работата и си ела у дома."
Отначало земеделецът не обръщал внимание на думите й, но после я помолил да си иде вкъщи и да не му пречи. "Ти не разбираш – казал той, – че заради тази страшна суша нищо няма да поникне. Няма да има с какво да нахраним децата и всички ще умрем от глад. Решил съм, каквото и да стане, днес да докарам вода на нашата нива. Тогава и ще се измия, и ще се нахраня." Като чула това, жена му се прибрала, а земеделецът работил цял ден и до вечерта прокопал канал до реката. Тогава той седнал на земята и с възторг гледал как водата тече през нивата му. Умът му бил спокоен и щастлив. Прибрал се вкъщи, извикал жена си и казал: "Сега ми сложи да хапна и напълни лулата ми." Измил се той, с удоволствие се нахранил и заспал дълбок сън.
Друг земеделец, който също искал да прокара вода на нивата си, също бил извикан от жена си на обяд: "Ела у дома, измий се и хапни" – казала тя. И той веднага хвърлил лопатата и възкликнал: "Мила, когато ме викаш, аз съм длъжен да дойда." И неговата нива останала суха.
Както земеделецът не може да напои нивата си, така и човекът, стремящ се към Бога, не може да го достигне без твърда решимост.