Мислейки си, че всичко това му се е присънило, тръгнал към къщи, мърморейки си нещо под носа. По това време наблизо минавал човек, който подслушал мърморенето му. Следвайки думите му, той тръгнал и намерил елена. Като се върнал, този човек казал на жена си:
– На дърваря му се е присънило че е скрил елен, но той не знае къде точно, а аз намерих елена. Значи сънят му е действителност.
– Ти си този, който е спал – отговорила жена му. – И на теб ти се е присънил дървар. Той ли е убил елена? Има ли изобщо такъв човек? Ти си убил елена. Иначе как би могъл този сън да бъде действителност?
– Да, права си – съгласил се мъжът. Аз съм убил елена,
затова не е толкова важно дали на дърваря му се е присънил елен, или на мен ми се е присънил дървар.
Когато дърварят се прибрал у дома, започнал да се тюхка за загубения елен, а през нощта му се присънило мястото, където бил скрит еленът, и този, който го отнесъл. На сутринта отишъл на видяното насън място и всичко се потвърдило. Той предприел действия, за да си върне имуществото по законен ред.
Като приключило изслушването по делото, съдията изнесъл следното решение: "Ищецът започна с истински и мним сън. По-нататък той говори за истински сън и за мним елен. Ответникът реално е овладял елена, който се е присънил по неговите думи на ищеца. И сега ответникът се опитва да удържи плячката. По мнение на жена му и еленът, и самият дървар са само част от неговия сън, затова никой не е убивал елена. И все пак, тъй като убитият елен лежи пред нас, нищо не ви остава, освен да си го поделите."
Когато императорът на страната Чен чул за това произшествие, възкликнал: "Сигурно на съдията му се е присънило това дело."