Една стара жена постоянно плачела. Причината за това била, че по-голямата й дъщеря била омъжена за търговец на чадъри, а по малката – за търговец на юфка. Когато старицата видяла, че Времето е хубаво и денят ще бъде слънчев, тя започвала да плаче и мислела:
„Ужасно! Слънцето е толкова огромно и времето е толкова хубаво. В дюкянчето на дъщеря ми няма да влезе никой, за да си купи чадър! Какво да се прави?“ Така мислела и по неволя започвала да стене, съкрушена. Ако времето било лошо и валял дъжд, тя отново плачела, този път заради малката дъщеря: „Дъщеря ми търгува с юфка ако тази юфка не изсъхне на слънце, никой няма да я купи. Какво да се прави?“
Така тя тъгувала всеки ден, каквото и да е времето навън: ту заради голямата дъщеря, ту заради малката. Съседите така и не успели да я успокоят и иронично я нарекли Сълзливата старица.
Веднъж тя срещнала монах, който я попитал защо плаче. Тогава жената му разказала за мъката си, а монахът гръмко се разсмял и казал:
– Госпожа, не се убивай така! Ще ти преподам пътя на освобождението и ти няма да плачеш повече.
Сълзливата старица много се зарадвала и започнала да пита що за път е това. Монахът казал:
– Всичко е много просто. Ти само промени начина си на мислене. Когато времето е хубаво, не мисли за чадърите на голямата дъщеря, а мисли за юфката на малката: „Как свети слънцето! Юфката на малката ми щерка ще изсъхне добре и търговията ще потръгне.“ Когато Вали дъжд, мисли за чадърите на голямата дъщеря: „Ето че заваля! Чадърите на голямата ми щерка вероятно ще се продават много добре.“
Като изслушала монаха, старицата изведнъж прозряла и започнала да постъпва така, както й казал той. Оттогава тя не само спряла да плаче, но и винаги била весела, така че от Сълзливата се превърнала във Веселата старица.
Сълзливата старица
