А на тяхно място в устата на Малчуганковците, подавали главици постоянните зъбчета. Лейди Уайт също сменяла местоживеенето си заедно с верните си приятели. Всички били бели,щастливи и засмяни…
Докато един ден ……Помните ли Злата Орисница , омагьосала една Принцеса и целия и замък на 100 годишен сън. Само това, което никой не знаел е , че в гората на същата тази Принцеса , съвсем близо до омагьосания замък, в уханната корона на една Магнолия бил дома на Феята на зъбките. Тя , заедно с вярната си свита от светулки сътворявали новите къщички за млечни зъбки- за всяко дете по една. По цели нощи неуморно се трудели , но работата им била приятна и я вършели с песен на уста. Един щурец се бил заел с музикалния съпровод…..Та това се случило една такава вечер…..и заедно с принцесата и целия и замък ,100 годишен сън заспала и цялата гора, заедно с всичките и обитатели.
Млечните зъбки дълго чакали Феята същата вечер , но тя така и не се появила……после минала втора и трета . На тяхно място подали глави постоянните зъбки и децата забравяли за млечните. Малките зъбчета поемали сами из широкия свят, за да търсят своята изгубена фея или поне нов дом.
Една друга част от тях пък били изпращани да изпълняват едно народно поверие – и така ,впримчени от мечтите на амбициозни родители се озовавали на недрожелюбни , студени и нечисти места. Дори бях чувала да се говори за един случай на счупено зъбче от военна кубинка номер 46, но това било много, много отдавна, още по време на войната…..
Крайната спирка на всички се оказвала една и съща – градското сметище. А там, повярвайте ми е най-неприятното място, което може да се измисли за Дом.
Каква била съдбата на лейди Уайт ли ? Новите постоянни зъбки скоро израснали – огромни и снежнобели…..и имали нужда от една по-голяма Лейди Уайт. Уволнена от верния си пост тя автоматически била запокитена в нов дом-мрачен, мръсен , смърдящ на мърша-Казан за боклук. Кошмар , още повече за чистница като Лейди Уайт. Ужасена тя с един скок се пъхнала в една полупразна бутилка от минерална вода. Така се оттървала от мръсотията и смрадта на сметището и започнал нейния почти 100годишен доброволен затвор, защото от другата страна били планините от боклук…..
Рано или късно Мистър Клийн, останал без свойте верни приятели и неподражаемата Лейди Уайт бил последван от подобна съдба. Смачкан и изпразнен от съдържание той поемал към мръсните планини на сметището, отчаяно преравял тонове боклук с надеждата, че ще ги открие , но напразно….
Докато един ден…..близо 100години по-късно ……Нали си спомняте за Принца, който целунал Принцесата и тя се събудила от дългия си сън. Принца развалил прокобата на злата Орисница и заедно с Принцесата се събудил и живота в цялата околност. Малките птичета разтръскали крила и запяли, светулките затанцували и продължили започнатите къщички , сякаш нищо не се е случило. Само били леко смутени от пелената прах върху всичко наоколо, но……Вятъра бързо се заел с почистването. Листата на дърветата потреперили и зазвънтяли. Вълшебната мелодия на живота поела новия си ритъм……Само Феята на зъбчетата продължавала сладкия си сън.
„Да я оставим да поспи още малко предложила едната от светулките, снощи бяхме в града почти до зори.”
Всичко вървяло по мед и масло, с ведър нов дух . Когато Слънцето обагрило небето в алено светулките потреперили и засияли. Взели по една къщичка и с песен на уста полетели през гората , право към децата и млечните зъбчета……и може би така трябваше да свърши приказката , но не би…….
Града бил от другата страна на реката и времето там не било спряло…..И сега от другата страна на гората , 100 години по-късно-Живота бил твърде различен…..
Няколко мига по-късно ятото светулки връхлетели с бясна скорост в гората и мигали учестено , издавайки писклив звук. Така правели само когато са ужасно изплашени.
Феята на зъбчетата тревожно отворила очи, точно когато те нахлули в короната на уханната Магнолия и я обкръжили.Дървото засияло , а на небето се изтърколила същата Луна както някога.
Феята на зъбчетата : Защо ме будите в този ранен час , при това със сигнал за тревога!!!
Светулките : Ставайте Фейо!!!!- заскрибуцали в хор те…..Със света се е случило нещо…. Нещо……
Феята на зъбчетата : Ох…., а толкова сладко бях заспала….и сънувах чуден сън.За един Красив Принц със странни одежди и една спяща Принцеса, която…….
Светулките : Сънят ти е бил истински , само че и ние сме били част от него…..проскърцали тревожно те и запремигали учестено.
Феята на зъбчетата : Моля, какви ги говорите….Искам първо да се изкъпя в росата за разсънване и после ще изслушам цялата Ви приказна история…..А Вие се залавяйте за работа…..Децата ни чакат.
Феята на зъбчетата се изправила и понечила да се изтегне , но финните и кокалчета проскърцали необичайно…..
Светулките направили стена пред нея …
Светулките : Не ,не Фейо , нямаме никакво време за губене ….Ето това е поредното доказателство. А улиците само да видите улиците….претъпкани са с огромни бучащи великани, има безброи светулки , но всички са неми и гледат някакси враждебно….. И знаете ли навсякъде е пълно с безброй безпризорни млечни зъбки, самотни , мърляви и премръзнали.
Феята на зъбчетата : Ама как? Ако това е поредната Ви светулчова шега за „Добро утро” ще………..
Светулките : Де да беше шега!!!! – проскърцали тревожно светулките
Феята на зъбчетата : Чакайте, чакайте, хайде да започнем отначало. Какви бездомни зъбчета , не сме пропускали никого….., а и имаме цял склад с готови мостри за всеки случай!!!!!
Светулките : Пропускали сме …при това цели сто години. Като в съня ти.
Феята на зъбчетата : Аз не Ви казах за 100те години….
Феята разтръскала пеперудените си криле и кълбо прах изпълнило светлината.
Феята на зъбчетата :Апчихххххххх…….Какъв е този прах и как , а децата….Обиколихте ли адресите?
Светулките : Някой е разбъркал адресите Апчих- изкихали в хор те. Всичко е различно .
Феята на зъбчетата : А какво казахте за зъбчетата?
Светулките : Ами те, те са навсякъде , но рано или късно всички свършват на сметището. А Лейди Уайт и Мистър Клийн са изчезнали безследно.
Феята на зъбчетата : Ей ама вече нищо не разбирам ….или може би още спя и сънят ми внезапно се е превърнал в кошмар. А къде тогава са децата с разклатените зъбки?
Светулките : Нали това ти казваме, няма ги , но на тяхно място има други, който и пет пари не дават за старите си приятели млечните зъбки….Не е било сън, тоест било е и точно там е проблема….Ела с нас от другата страна на гората и ще видиш ….
Светулките озарили малка светла пътека през гората .Феята нямала друг избор освен да ги последва и да се увери с очите си , че всичко това е плод на развинтеното въображение на верните си приятели. Няколко мига по – късно , не очите , а ушите били първите свидетели на новото чудо , наречено индустриализация . Зловещ тътен разстресъл гората. Светулките се сгушили от страх в огнено кълбо и се превърнали в шапка на феята на зъбчетата. Огромен бор се стоварил съвсем близо до тях и едва не ги смачкал. После углошителен шум от моторна резачка отново изпълнил нощната гора. Малко преди следващото дърво да се строполи , прекършено от виещото чудовище,Феята на зъбките се спуснала с пълна пара на юг, но много скоро и там гората свършвала.. Светулките проскърцвали тихичко на главата и „ Виждате ли-и-и-и” Над реката се издигал огромен бетонен мост с безброй светулки, а от другата страна……Всичко било различно. Огромни каменни великани бълвали кълбета дим към небето. Къщичките били оградени с огромни великани и почти не се виждали, а целия град бил пълен с безброй разноцветни светулки……или поне така изглеждало в очите на Феята и верните и приятели.
Те стояли като вцепенени докато Зората обагрила небето в алено и светлините на града бавно се стопили. Останал само натрапчивия моторен шум на събудилия се град.
Феята и зъбчетата тръгнали обратно към дома си, онемели от кошмара , в който се бил превърнал любимия им град. Трябвало да направят нещо, но малките светулчовци били толкова объркани от страх, че дори светлината им била някак помътняла. Тогава Феята на зъбките взела нещата в свой ръце и съставила план за действие.
Феята на зъбчетата : Мили мои приятели, моя светлина .Явно сте били прави за всичко , колкото и да ми се искаше да вярвам, че не е така. Незная как можем да спрем всичко това , но трябва да не спираме да се опитваме да бъдем добри и полезни и затова…..направих план за действие….такъв какъвто можем да изпълним.
1во : Трябва да открием всички загубени млечни зъбчета, Лейди Уайт и Мистър Клийн !!!
2ро : Да сътворим нов и уютен дом за всички тях!!!
3то : Да научим децата 100 години по-късно , че истинските приятели са най-голямото богатство и не бива да ги захвърляме , когато вече не са ни нужни
Светулките проскърцали и грейнали някак по-ярко. Речено- сторено. Едва-едва изчакали на небосклона да изгрее първата звезда и направили пътека в гората. И всички тръгнали натам ,през гората, към сметището.Феята продължавала да умува по какъв начин да открие всички изгубени зъбчета, но никаква добра идея не се появявала в изобретателната и по принцип главица. Прелетяли през реката и се понесли над заспалия град . Изведнъж зловонна смрад изпълнила въздуха, нямало съмнение къде се намират. Феята стиснала здраво носа си и просъскала през зъби „ Това не може да е ничий дом, сигурно имате грешка!!!!
Прелитали над планините от боклук взирайки се , но……и едва ли щяли да открият нещо ако….позната мелодия тихо изплувала от мрака. Светулките потреперили и затанцували в кръг. Всичко засияло, дори смрадта станала някак по – поносима.
Феята на зъбчетата : Чувате ли …..та това е любимата” Рапсодия в Бяло” на Лейди Уайт . Колко красиво танцуваше тя на нея !!!
И в миг……се случи Чудото…Спомените се превърнали в реалност. Гласът бил истински и идвал съвсем отблизо. Светулките се скупчили и озарили бутилката от минерална вода , в която Лейди Уайт тихичко си тананикала любимата мелодия. Отворили капака и гласът и изпълнил ноща .Привлечени от музиката запреиждали едно по едно безброй загубени млечни зъбчета. Цяла банда от мърляви хулиганчета с блясък в очите, изпълнили околността и запяли в хор. Пространството се изпълнило с вълшебство.
Когато първоначалната еуфория от толкова дълго чаканата среща попреминала Лейди Уайт първа предложила да се махнат дружно от това зловонно място .
Феята на зъбчетата ги повела първо да се поизкъпят в реката , а после да и погостуват в гората докато…..успеят да им сътворят нов дом. Всички били толкова щастливи , че отново са заедно , а свежата баня също им се отразила добре. Само в очите на Лейди Уайт все още проблясквала една сълзица , която заплашвала всеки миг да се изтърколи по бузата. Събрали нови сили те тръгнали по пътеката от светлина, която оформили светулките , за да не се загуби някой в мрака. И второ чудо …….Някъде отдалече отново се разнесла добре познатата мелодия . Всички притихнали заслушани. Изведнъж Лейди Уайт простенала „ Клийн” и хукнала по посока на гласа. След нея тръгнала разбира се и цялата дружина и що да видят. Огромен дворец от пластмасови отпадъци , излъскани до блясък и добре накипрени, а по средата Мистър Клийн, пееше. Той 100 години не беше спрял да вярва ,че ще открие свойте верни приятели и беше построил изящен дом за всички от обикновенни пластмасови бутилки. Лейди Уайт направила пирует и се хвърлила в обятията му.
Лейди Уайт : Толкова дълго Ви чаках!!!
Мистър Клийн : Толкова дълго Ви търсих!!!!
Лейди Уайт и Мистър Клийн затанцували , а светулките огряли приказния замък, в който има място за всички.
И така всички заживяли дружно и щастливо , заедно както някога.
Само , за да си нямат разправии с властите на Новото време , Феята на зъбките регистрирала новия им дом , като „Частна галерия за авангардно изкуство” Неофициално продължавала да приютява малки изгубени зъбчета. Светулките също се заели с новите къщички . През това време Феята на зъбките отишла да навести спящите принцове и принцеси от новото време и да им припомни за това колко е важно да бъдеш добър!!! А на сбогом им оставяла по една малка къщичка за зъбки!!!