Сполука

aИмало едно време двама братя. И двамата били богати. Веднъж по-малкият брат рекъл на батя си:
— Бате, парите държат света. Без пари няма сполука.
— Не — казал другият брат. — Сполуката докарва парите.
— Пари ми дай ти, пари! Спо¬луката сама ще дойде!
— Не е така. Ако не дойде Сполуката, ще има дълго време да чакаш парите.
Тоя казва тъй, оня инак — най-сетне братята решили да изпитат кой е прав. Взели пари и тръгнали на път. Вървели, вървели, стигнали в едно село. Изпитали кой е най-бедният селянин. Повикали го, дали му петдесет жълтици и рекли:
— Вземи тези пари и подкупи Сполуката, да ти тръгне на добре.
Сиромахът се зарадвал. Тръгнал си към къщи. Срещнала го русокоса жена. Попитала го:
— Къде отиваш, човече?
— Отивам да подкупя Сполуката — отговорил бедният селянин. — Ето нося петдесет жълтици.
— Сполука с жълтици не се подкупва — рекла жената, — ами купи нещо за децата. А жълтиците скрий в калпака.
Сиромахът купил един дроб да занесе вкъщи, а другите пари скрил в калпака.
Като вървял по пътя, един гарван захвърчал над главата му.
— Га-га-га! — грачел гарванът.
— Не е за тебе дробаа! — отговорил сиромахът и скрил дроба под дрехата си.
Но гарванът се спуснал, грабнал му калпака и отлетял, та се не видял…
Минало се, какво се минало, двамата братя пак дошли в селото. Искали да видят що е направил сиромахът с парите. Той им разказал как му грабнал гарванът калпака. Братята му дали сто жълтици и рекли:
— Вземи тия пари и подкупи Сполуката.
Сиромахът взел жълтиците в ръка и си тръгнал за дома. Срещнала го пак русокосата жена и го запитала:
— Какво стискаш в ръката си?
Жълтици — отговорил сиромахът.
— Защо ти са тези жълтици?
— Дадоха ми ги едни хора да подкупя Сполуката.
— Ех, човече! Не разбра ли? Сполука с пари не се подкупва. Скрий парите вкъщи! После ще те науча как ще намериш Сполуката.
Сиромахът взел парите, отнесъл ги вкъщи и ги скрил в едно гърне с трици.
Веднъж сиромахът отишъл на пазар. В това време край къщата му минал ябълкар.
— А ябълки, а! — викал ябълкарят.
Чули го децата на сиромаха. Поискали от майка си да им купи ябълки. Тя дала триците с гърнето и взела ябълки.
Дошъл си сиромахът, потърсил гърнето — няма го.
— Де е. жено, гърнето?
— Дадох го на ябълкаря. Взех на децата ябълки.
— Де е ябълкарят?
— Отиде си.
Ахнал, викнал сиромахът, хукнал да стигне ябълкаря. Тук ябълкар, там ябълкар — няма го. Сякаш в земята потънал…
Дошли пак братята. Разказал им сиромахът какво направил с парите. Те му дали два куршума и му рекли:
— На ти тия два куршума: единият за тебе, другият за Сполуката.
Сиромахът взел куршумите. Тръгнал си. Срещнала го русокосата жена.
Попитала го:
— Какво носиш в ръка, човече?
— Куршуми.
— Защо ти са?
— Дадоха ми ги едни хора. Един куршум за мене, другият за Сполуката.
— Сполуката куршум не я хваща! — рекла жената. — Пък и ти не си луд да се убиваш. Слушай сега как ще намериш Сполуката! Ще излееш още сто куршума. Ще оплетеш дълга мрежа. Ще вържеш куршумите о мрежата и ще хвърляш девет дена наред в морето. На десетия ден ще хванеш Сполуката.
Работил сиромахът. Мъчил се. Спечелил малко пари. Купил олово. Излял куршуми. Пак работил сиромахът, мъчил се. Спечелил още малко пари. Купил конци — изплел мрежа. Вързал куршумите о мрежата. Отишъл край брега. Девет дена хвърлял мрежата в морето. Нищичко не хванал. На десетия ден вечерта хвърлил за последен път. Извадил мрежата. Що да види! Златна рибка.
Занесъл я на жена си. Тя я разпрала да я сготви. Но от рибата извадила безценен камък, който греел като слънце. Погледнал го сиромахът и подскочил. В безценния камък видял образа на русокосата жена, дето го бе научила как да хване Сполуката.
— Не се плаши, човече! — продумал с човешки глас безценният камък. — Сполуката ти е в ръцете. Занеси ме на царя.
Сиромахът занесъл безценния камък на царя и рекъл:
— Царю честити, на ти тоя безценен камък. Девет дена хвърлях мрежата в морето. На десетия ден хванах една златна рибка. А в рибката намерих тоя камък.
Царят взел камъка и попитал сиромаха:
— Какво искаш за тоя камък?
— Каквото ми дадеш, царю честити.
Тогава царят му рекъл:
— Девет дена ще вървиш и колкото земя изходиш, все твоя ще бъде.
На тая земя цар ще станеш.
Както казал царят, така сторил сиромахът. Станал цар.
Тръгнали пак двамата братя да видят какво е направил сиромахът. Като минали край двореца на новия цар, той ги видял от прозореца. Пратил да ги повикат.
Братята, като видели, че сиромахът станал цар, смаяли се. А той се усмихнал и казал:
— Какво? Чудите се как съм станал цар, нали? Сполуката ме направи.
— Видиш ли? — рекъл големият брат на по-малкия. — Сполуката всичко може.
— А как подкупи Сполуката? — попитал малкият брат. — С пари, нали?
С работа и мъка! — отговорил царят.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.