Един петък дошло някакво човече, което продавало странни неща: Мон Блан, Индийския океан, Лунните морета и така сладко приказвало, че след час му останал за продан само град Стокхолм.
Купил го един бръснар срещу подстригване с фрикция. Бръснарят заковал между двете си огледала удостоверението, на което било написано: «Притежател на град Стокхолм» и Гордо го показвал на клиентите, като отговарял на всичките им въпроси.
— Град в Швеция, дори е самата столица. – Има почти един милион жители и, разбира се, всички те са мои. Има и море, естествено, но не зная кой е собственикът.
Малко по малко бръснарят събрал пари и миналата година отишъл в Швеция, за да посети своята собственост. Град Стокхолм му се видял прекрасен, а шведите — изключително добре възпитани. Те не разбирали дума от това, което бръснарят казвал, а той не разбирал и половин дума от онова, което му отвръщали.
— Аз съм собственикът на града, знаете ли? Съобщиха ли ви вече?
Шведите се усмихвали и казвали «да, да», защото не разбирали, но били учтиви. Бръснарят потривал ръце доволен.
— Такъв град само за едно подстригване с фрикция! Просто евтино съм го купил.
Но той се лъжел, бил платил твърде висока цена. Защото всяко дете, което дойде на тоя свят, притежава целия свят и не трябва да заплаща дори стотинка за него, тряб-ва само да запретне ръкави, да протегне ръце и да си го вземе.
Собственикът на град Стокхолм
