но били лишени от здрав разум. Четвъртият бил щедро надарен със здрав разум, но за сметка на това изобщо не познавал шастрите. Веднъж те се събрали всички заедно и повели следния разговор:
– Каква полза има от нашето знание, ако не отидем в друга страна, за да служим там на нейния владетел или да спечелим богатство? Защо да не тръгнем на Изток?
Така и решили.
По пътя най-възрастният казал:
– Един от нас е абсолютно невеж в шастрите. Той няма никакви други достойнства осВен здравия си разум. Но как без подобаващо знание да заслужиш милостта на един владетел? Нека той да си ходи у дома.
– Ей, здравомислещия, върви си вкъщи – подкрепил го вторият. -Ти нищо не разбираш от шастри.
– Не бива да го гоним – нали сме неразделни от детинство – застъпил се за него третият. – Нека да дойде с нас.
Всички се съгласили и продължили нататък. Пресичайки една гора, те видели костите на мъртъв лъв.
– Ето подходящ случай да изпробваме силата на знанията си – казал единият. – Хайде да възкресим лъва. Аз мога да подредя костите му.
Той подредил костите, вторият ги облякъл с телесна плът, напълнил вените му с кръв, а третият се опитал да вдъхне живот на мъртвия лъв.
Здравомислещият се опитал да го разубеди:
– Почакай, почтени, та това е лъВ. Ако го възкресиш, той ще ни разкъса на парчета.
– Плюя на глупавите ти разсъждения – отговорил онзи. – Сега ще Видиш силата на моите знания.
– Тогава почакай, докато се кача на това дърво – помолил здравомислещият.
Едва възкръснал, лъвът веднага се хвърлил върху тримата знаещи и ги разкъсал.
Силата на знанието
