Всеки път, когато този човек излизал от дома си, се чувствал виновен. Всеки път, когато се прибирал, той Виждал нов камък в купчината. Всеки път, когато доба¬вял в купчината нов камък, благочестивият чувствал гне¬ва на играча и лично удовлетворение (което той наричал божественост), от това, че е регистрирал този грях.
Така продължавало в течение на двадесет години. Всеки път, когато играчът виждал благочестивия, си казвал: "Ако можех да разбера доброто! Как този светец се труди за моето спасение! Ако можех да се поправя, да не говорим – да стана такъв като него, защото той сигурно ще заеме своето място сред избраните, когато дойде възкресението!"
Случило се така, че в резултат на стихийно бедствие и двамата умрели по едно и също време. Ангелът долетял, за да вземе душата на играча и меко казал:
-Трябва да ме последваш в рая.
– Но как е възможно това? – казал грешният играч. – Аз съм грешник и трябва да отида в ада. Ти вероятно търсиш онзи, благочестивия, който стоеше срещу дома ми и в продължение на две десетилетия се опитваше да ме промени?
– Благочестив? – казал ангелът. Не, него го повлякоха в долните сфери, защото нему се полага да се пържи в пъкъла.
– Що за справедливост е това? – закрещял играчът, забравяйки за положението си. Ти сигурно си сбъркал инструкциите!
– Това не е така – казал ангелът- и аз ще ти обясня. – Ето как стоят нещата. Благочестивият се е задоволявал в продължение на двадесет години с чувство за собствено превъзходство и значимост. Сега е неговият
ред да възстанови равновесието. В действителност той слагаше камъните в купчината заради себе си, не заради теб.
– А как стоят нещата по повод моята награда? Аз пък какво съм заслужил? – попитал играчът.
– Ти трябВа да бъдеш награден, защото Всеки път когато минаваше покрай дервиша, първо си мислеше за добротата, а след това за дерВиша. Именно добротата, а не човекът, те награждава за твоята вярност.