Тази ромска приказка е записана от Йосиф Нунев
Веднъж, много, много отдавна, когато Господ още ходел по земята, той тръгнал да раздава орисия. Минал през едно племе – благословил го, минал през друго – благословил и него, и така обиколил всички племена. Едни орисал с търговия, други орисал със занаяти, трети – скотовъдци направил, четвърти – войни да водят. Така всяко племе било надарено с нещо, с което да се препитава и да се различава от другите. Само племето на ромите не било още орисано.
Тръгнал Господ да ги търси, а те впрегнали конете, натоварили каруците си с децата и покъщнината и побегнали да се скрият. Добре, ама от Господ можеш ли да се скриеш?! Ядосал се той и тръгнал да ги догони. Вече почти ги настигал при един мост, когато те решили да го изплашат. Почернили си лицата, окъсали си дрехите, скрили се под моста и зачакали.
Когато Господ наближил, те изскочили и се спуснали към него. Той ги поогледал, поогледал, па им рекъл:
– Орисвам ви вечно да се скитате, лицата ви да бъдат черни, дрехите ви – все окъсани и с вас всички хора по земята да плашат своите деца.
Така и до ден днешен ромите се скитат по земята. Лицата им са черни, дрехите им са окъсани и с тях всички народи по земята плашат своите деца.
=======================================================
► орисия – съдба
скитам – ходя от едно място на друго без цел; бродя
Защо ромите са с черни лица и окъсани дрехи?