На брега на една река стоеше рибар. Той беше хвърлил въдицата си и очакваше търпеливо някоя риба да се хване на нея.
И ето, че се хвана една сребърна рибка, една малка риба, каквато рибарят никога не беше виждал.
Колко е мъничка! – възкликна рибарят, като я разглеждаше, докато тя се мяташе в ръката му. – Но все пак ще я сложа в кошчето си: от всяко нещо има полза. Една рибка може да послужи за начало на цяло угощение, както една монета, колкото и малка да е, може да бъде началото на един милион.
Човече, изслушай ме, моля те! – промълви рибката със слаб изплашен глас.
Кой ме вика? О, ти ли си, рибке? Какво искаш от мене? Казвай! Слушам те с две уши.
Добре ли виждат очите ти, човече?
Не се оплаква, добре. Защо питаш?
Забеляза ли, че съм много малка риба?
Забелязах за съжаление!
Не предпочиташ ли да хванеш вместо мене някоя голяма щука или някоя хубава пъстърва, която да тежи кило, кило и нещо?
Иска ли питане? Разбира се, че предпочитам да хвана някоя голяма риба вместо една почти незабележима рибка като тебе.
Дребната рибка се раздвижи в кошчето, след това каза на един дъх:
Е, хубаво, щом искаш голяма риба, пусни ме във водата. Пусни ме, но веднага, моля те!
А защо да те пусна на свобода? Да не съм луд? – възкликнал рибарят.
Рибката въздъхна.
Ако ме хвърлиш във водата, след време ще стана голяма риба – каза тя. – Един ден ще можеш пак да ме хванеш и да ме продадеш на някой богаташ, който на драго сърце ще ме купи на висока цена… както виждаш, говоря ти в твоя полза. Че я си помисли: за да напълниш една чиния, ще трябва да хванеш може би стотина рибки като мене. Струва ли си трудът? Не е ли по-добре да почакаш да порасна и да ме продадеш с печалба?
Рибарят поклати глава и се усмихна:
Е, знам, че струваш малко, знам че наистина си нищо и никаква риба – отвърна той.
Значи ще ме пуснеш на свобода? – запита клетата рибка със слаба надежда в гласа.
Не. Съжалявам те, но ще те оставя в кошчето и довечера ще те опържа в тигана заедно с другите рибки, които се надявам да се хванат на въдицата ми през този ден. По-добре една дребна рибка днес, отколкото една голяма риба утре… или никога.
