Един заможен селянин имал много и хубава земя. Той работел усърдно, но зърното все не израствало така хубаво, както на полето на бедния му съсед. Богатият се чудел на това и попитал своя съсед какво прави той, че всичко расте толкова добре на неговата песъчлива земя, по какъв начин я обработва? Бедният селянин отговорил: – Любезни съседе, разликата е само в това, че вие сеете по-различно от мен. -А вие как го правите? – С молитва – отговорил набожният селянин, – в хамбара падам на колене и се моля на Бог, Твореца на цялата Вселена, многократно да умножи моя посев. Затова земята, наторена с молитва, е най-добрата.
