Да разгледаме като пример три неща: пшеницата в полето, водата в извора и солта в шахтата. Такова е естественото (природното) състояние на човека. Той представлява същество, завършено, от една страна, а от друга – притежаващо способности и възможности за по-нататъшен прогрес.
Всеки от трите гореспоменати елемента (пшеницата, водата и солта) представляват една от трите субстанции с техните възможности. Те могат да останат такива, каквито са, или при известни обстоятелства (а ако говорим за човека – при наличие на усилия) могат да се променят. Това е първата област или състояние на човека.
Втората област обаче се проявява като стадий, в който може да става нещо повече. Пшеницата чрез определено усилие и знания се събира и се съхранява във Вид на брашно. Водата я вземат от извора и я съхраняват за по-нататъшна употреба. Солта я добиват от шахтата и я очистват. Тази област се отличава от първата област на активност: предходният стадий съдържаше в себе си само възможност за изменение. Във втората област притежаваното знание е на практика.
В третата област може да се навлезе само след като трите съставляващи елемента в съответните количества и в точни пропорции се обединят в определено място и в определено време. Солта, водата и брашното се съединяват и се превръщат В тесто. С добавянето а Мая в тестото в нашата смес е внесен жизнен елемент, и тогава печката се подготвя за изпичане на хляб.
Този процес е толкова зависим от "докосването", колкото и от собственото знание. Всички неща се държат според собствената си ситуция и тази ситуация съответства на областта, в която те са разположени в настоящия момент. Ако целта е да се изпече хляб, то какъв е смисълът се говори за производството на сол?