Така минавали годините. Принцеса Роза, всяка вечер, заедно със своята златна птичка, пеела нежната приспивна песен, а всички хора в царството заспивали и сънували сладки сънища, чак до сутринта.
Но един ден се случило нещо ужасно. Зла вещица научила за принцеса Роза и решила да ѝ направи магия.
– Ала-бала-ница, розата да бъде тъмница! – казала вещицата и косата на принцесата станала черна, като катран.
Вечерта, принцеса Роза пак излязла на терасата си и плеснала с ръце. Но когато златната птичка се появила, косата ѝ заблестяла не с червена, а с тъмна светлина.
Птичката зачуруликала вълшебната мелодия, а принцеса Роза запяла приспивната си песен. Всички хора заспали, но сънували цяла вечер лоши сънища и кошмари.
На другия ден, принцесата натъжено попитала птичката.
– Птичке, какво да направя, за да сънуват хората отново сладки сънища, чак до сутринта?
– Черна коса в розова вода! – изчуруликала птичката.
Принцесата се зачудила, но изпълнила заръката. Тя наляла в едно корито вода, а във водата напускала листенца от роза. Потопила косата си и мигом тя отново станала червена.
Вечерта, когато птичката кацнала на рамото на принцесата, червената светлина от косата ѝ, отново озарила небето. Принцесата запяла своята приспивна песен и всички сънували сладки сънища, чак до сутринта.
Злата вещица много се ядосала, че магията ѝ била развалена, затова решила да направи още една магия:
– Ала-бала-ница розата да бъде тъмница!
И косата на принцесата отново станала черна като катран. Този път обаче, злата вещица обрала всички рози в царството.
– Хайде да видим този път как ще развалиш магията ми! – заканила се тя с огромен гняв.
Нещастната принцеса Роза пак попитала птичката:
– Птичке, какво да направя, за да сънуват хората отново сладки сънища, чак до сутринта?
– Черна коса в розова вода ! – изчуруликала птичката.
– Но откъде да намеря роза?
– Черна коса в розова вода! – изчуруликала птичката и отлетяла.
Принцесата не знаела какво да прави и от мъка се разплакала, но
една нейна сълза паднала на земята.
В този момент млад и красив принц стоял под терасата на принцесата. Той държал кутийка, от която извадил един червен косъм.
Принцът се навел и поставил косъма върху сълзата на принцесата. Тогава станало чудо. Изведнъж, червеният косъм се превърнал в червена роза. Принцът я откъснал и я занесъл на принцесата. Още щом зърнала розата, тя изтрила сълзите си и накъсала листенцата в коритото с водата. След това потопила косата си и магията изчезнала. Всички ахнали, а Царят учудено попитал:
– Откъде намери червения косъм, Принце?
– Когато бяхме още деца, го откъснах от главата на принцеса Роза, в знак на моята вярност към нея. А тя си откъсна един косъм, от моята глава.
– Вярно е татко! – казала принцесата и извадила своята кутийка. Когато я отворила, вътре наистина имало косъм от косата на принца.
Всички много се зарадвали и още на същия ден, принцът и принцеса Роза се оженили.
Когато злата вещица научила, че отново магията ѝ била развалена, се пръснала от злоба на хиляди малки парченца.
И така, розите в царството отново поникнали, а принцеса Роза продължавала да пее своята приспивна песен всяка вечер, докато хората заспивали и сънували сладки сънища чак до сутринта.
Край
Автор на приказката: Сергей Николов. Роден в Стара Загора , 1980 г.