Приказка за змията

 

Тази приказка ни разказа Славчо Гуров, кошничар, на 64 години от гр. Шумен.

Имало едно време един овчар, ром и се казвал Яшар. Той имал жена и дете, но били крайно бедни. Всеки ден бедният човек отивал да пасе овцете. Пътят на края на селото се разделял на две, но никой не тръгвал по десния път, защото по него витаела нечиста сила. Всеки ден овчарят също поемал по левия друм. Дотегнало му обаче на човека от немотията и си рекъл един ден:

– Аз толкова години все на ляво отивам и досега от немотията не съм прокопсал, ами я да взема днес да тръгна по другия път – белким ми излезе късметът.

Речено-сторено. Подкарал ромът стотината овце и не щеш ли стигнал до голямо хубаво пасище. Зарадвал се човекът, че е намерил добро пасище и засвирил от радост. А той свирел много хубаво. Чула го една змия и се приближила до него. Проговорила му с човешки глас:

– Ти – казала тя, – ме събуди с твоето хубаво свирене. Хайде да се побратимим с теб.

Ромът се съгласил и те се побратимили. Дала му змията много злато в знак на тяхното приятелство.

– Като имаш нужда – идвай тук. Каквото желание имаш, аз ще го изпълня, че и пари ще ти давам. Това, което става обаче – рекла змията – на никой няма да казваш. Между нас да си остане.

На втория ден решил пак да отиде ромът и да провери дали змията ще изпълни обещанието си. Отишъл той и започнал да свири. Дошла змията и му дала три жълтици. И така всеки ден – отивал овчарят и засвирвал, а змията му давала по три жълтици. Започнал Яшар да се замогва с парите от змията – къщичката си стегнал, взел багаж, започнал да живее човешки. На масата му се появили и хапване, и пийване. Синът му вече не ходел гладен и гол.

Жената на Яшар обаче не била като него. Тя била алчна и злобна. Един ден тя го попитала:

– Абе, ти един нищо и никакъв ром, откъде вземаш тези пари? Ние станахме толкова богати!

– О, моля те, жено, само за това недей ме пита!

Но тя не го оставила на мира. Отивал той на работа, връщал се, а оная все се карала, мира не му давала: „Не, ще ми кажеш.“

Минали така дни, седмици, месеци, а те все се карали.

Накрая той не издържал – казал й:

– Побратимих се с една змия – разказал й цялата история.

– Абе ти луд ли си – защо не убиеш тази змия, че да й вземеш всичките жълтици и да станем още по-богати.

Яшар нали бил много добър, казал й:

– Недей бе, жено, какво ти е сторила змията? Не мога да я убия така!

– Не, ще можеш, ще я убиеш!

Вдигнал ръце Яшар, примирил се. Отишъл на пасището, засвирил, излязла змията. Посегнал той с тоягата си, замахнал да я удари, но успял само да й скъса опашката. Избягала змията, скрила се. Върнал се Яшар вкъщи обаче пари вече нямало. Отчаял се човекът, заплакал, но нямало какво да прави. Започнал да продава каквото бил купил с парите на змията. Върнал се пак на същия хал, станал си пак същия бедняк.

Един ден, решил той срам-не срам да се помоли на змията. Отишъл на пасището и засвирил. Явила се змията. Казал й Яшар:

– Хайде пак да бъдем побратими, пак да си помагаме един на друг.

– Аз нали ти казах на никого да не казваш – и на жена си даже да не казваш. Добре, ще направя едно изключение, но искам да доведеш единствения си син да го помилвам малко. Тогава ще бъдем побратими.

Отишъл си той с радост и се върнал със сина си. Докато го видяла змията ухапала го и момчето умряло. Отчаял се Яшар, заплакал. Върнал се вкъщи, но жена му като видяла, че детето е умряло, спукало й се от мъка сърцето. Останал човекът сам-самичък на този свят. Минало се доста време. Никаква надежда не останала за него. Отишъл пак при змията:

– Моля ти се, нека пак да бъдем приятели!

– Сетиш ли се за сина си ще си спомняш, че той е умрял, защото аз съм го ухапала. Погледна ли аз опашката си, ще се сещам, че я няма, защото ти я откъсна. Ти ще ме мразиш, а аз ще мразя теб. Никога повече няма да можем да бъдем побратими!

====================================================

► дотегнало му (ало леске жи ки кор) – омръзнало му

немотия (чорипе) – бедност

побратимили (керде пхралипе) – станали близки като братя

хал – положение

алчност – жажда и ненаситност за злато или пари

нещастен (бибахтало) – човек, който страда

справедлив (какутни, пакивали) – честен човек, който държи на правдата

коварна (билачши) – лоша, зла

Check Also

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.