Един човек, който имал градина, засадена с алеи смокини, ябълки и нар, я дал под аренда. Като отишъл там след известно време, той намерил градината напълно запусната, обрасла в тръни. Той извикал хора, за да изсекат тръните, но в този момент сред бодливите храсти забелязал пищно цъфтяща роза, издаваща упоително благоухание. И казал: "Заради тази роза съм готов да оставя всичко в градината недокоснато."
