Site icon www.prikazki.com

Патаран и цървулан

Веднъж Хитър Петър подгонил с тоягата си един заек. Заекът бягал към поляната и Хитър Петър хвърчал подире му. Гонитбата трая¬ла цял ден. Най-сетне пред дългоухия бегач се изпречила река Вит. Заекът, без да мисли много, се хвърлил да я прескочи. Но река Вит прескача ли се? Заекът паднал сред реката и се удавил. Хитър Петър спрял запъхтян на брега, посъвзел се и се почесал по врата.
— Брей — рекъл си той, — ама че дълъг път изминах! Замрък¬нах по чужди краища.
Тръгнал край брега, слязъл надолу и влязъл в едно село. Спря пред вратнята на една хубава къща и си рекъл:
— Тук навярно живеят заможни хора.
Почукал. Показала се млада жена със запретнати ръкави.
— Какво дириш, чичо?
— Диря подслон за нощуване.
— Влез — поканила го жената, — у нас ще спиш.
Хитър Петър влязъл. Невестата му изнесла стол да седне пред къщи, додето се върне мъжът й от нивата. Хитър Петър седнал. По едно време усетил миризма на варена птица. Надникнал да види какво готви невестата и се ухилил: над огъня в една тенджера чукуркала го¬ляма патка.
— Ех, че вечеря ще падне —рекъл си Хитър Петър и често-често обръщал очи към вратнята да види дали не си иде стопанинът.
В туй време невестата, която шътала край огъня, си помислила : Дози чужденец ми се вижда много гладен и морен. Ако му сложа напреде патката, ще я излапа, додето са усетим. Я да я скрия с тендже¬рата, че утре, като си замине, ще я изядем двама с мъжа ми."
Дигнала сварената патка с тенджерата и я захлупила с една паница на полицата.
— Захлупи я с паничка, за да бъде топличка —- си рекъл Хитър
Петър и се облизал като котарак, когато види прясна риба.
Затрополяла кола. Дошъл си орачът. Разпрегнал воловете, влязъл в къщи.
— Гостенин си имаме! — викнала жената.
— Да е жив — отвърнал мъжът, — хайде по-бърже слагай да ядем, че умирам от глад.
— Ох — въздъхнала жената, — ами като не съм готвила нищо!
— Давай, каквото има!
Невестата сложила на трапезата малко сух хляб и три глави лук. Орачът, нали бил гладен и не знаел, че има варена патка, гълтал лакомо. Хитър Петър ронел трошици, колкото да залъже глада си, чакал домакинята да сложи патката и се чудел на ума й: защо почва с лук и разваля хубавата вечеря!
Но ето че орачът се нахранил и рекъл:
— Благодаря ти, жено, и тая вечер се нахранихме!
— Ние май че те прегостихме — обърнала се домакинята към Хитър Петра, — какво да правим, когато дойде късно и аз нищо не сварих да приготвя.
Тогава Хитър Петър разбрал, че тая жена б скрила патката от него, и рекъл:
— Стига ми. Добра беше вечерята.
— Хайде сега да спим, че утре рано ще ставаме! — казал орачът и влязъл във вътрешната стаичка. Домакинята постлала една черга край огъня за Хитър Петра, рекла му „леканощ"и се прибрала при мъжа си.
Хитър Петър туй чакал. Бърже измъкнал4 патката от тенджерата, излапал половината, скрил другата половина в торбата си, напил се със студена вода и легнал да спи. На другата сутрин той станал рано, ви¬дял край огъня цървулите на орача, мушнал ги в тенджерата, похлупил ги с една паница и седнал до огъня да стегне своите. В туй време от¬вътре се показал и домакинът.
— Добро утро! — рекъл той. — Къде тъй рано, побратиме?
— Ще си ходя — отвърнал Хитър Петър, — дълъг път ме чака. Аз съм ловец, трябва да ударя нещо и да го отнеса на чедата си.
— Че какъв си ловец, кога нямаш пушка?
— Аз гоня зайци с тояга.
Орачът се усмихнал под мустак.
— Има ги всякакви — рекъл той. — Ами как живее народът по вас ?
— Добре е сега. Ние си имаме един град — Тенджерград го каз¬ват. Додето този Тенджерград управляваше Пат-патаран, на някои беше добре, а на други зле — смесена работа. Но откак в Тенджерграда се настани цар Цървулан — много добре стана за сиромасите и за глад¬ните. Хайде прощавай!
Селянинът не разбрал какви са тия управници на Тенджерграда.
Хитър Петър щом излязъл, кривнал из върбалака край Вит и се загубил.
Станала подир малко и домакинята. Като видяла, че гостенинът си е отишъл, бърже се затекла към полицата, отхлупила тенджерата и що да види: наместо обиварената патка вътре се мъдрели мъжовите й цървули. Разказала всичко на мъжа си. Той чак сега разбрал приказката на гостенина за двамата управници на Тенджерграда и рекъл:
— Пада ти се! От гостенин ядене никога да не криеш.

Exit mobile version