– Пари.
– Защо веднага не ми каза?
– Беше ме срам да искам.
-Да се качим горе.
Когато се качили на покрива, Настрадин отново се заел да подрежда керемидите. Човекът се прокашлял, и тогава Настрадин, без да го поглежда, казал:
– Нямам пари за теб.
– Как така?! Не можеше ли долу да ми кажеш това! -Да, но тогава нямаше да мога да ти се отплатя за това, че ме накара да сляза до долу.