Събрали се хората, за да се хвалят със силата си. Кой показвал мощта на мускулите си, кой се хвалел с украса от диви зверове, трети виждали силата в якостта на черепа, четвърти – в бързината на краката -така били възхвалявани всички части на тялото. Но един си спомнил за сърцето, останало без похвала. Замислили се хората как да отбележат силата на сърцето. Един новодошъл казал: "Вие говорите за всякакви състезания, но забравихте за едно, близко до сърцето човешко – състезание по великодушие. Нека вашите зъби, юмруци, черепи да останат малко на спокойствие, нас мерете по великодушие. То ще ускори пътя на сърцето към огнения свят." Трябва да си признаем, че хората силно се замислили, защото не знаели как да проявят великодушие. Така явленията на любовта останали необсъдени, защото даже и вратите към нея не влезли в състезанията на силите. Право е, ако е намерено великодушие, то и любовта ще запалят огньовете на сърцето.
