Някога в Тибет живял знаменит лама, на име Дром. Веднъж Дром видял човек, който обикалял ступа (ритуално съоръжение). – Обхождането на ступа е добро дело – казал Дром. – Но практиката е още по-добро.
Човекът си помислил: „Е, значи трябва да се четат свещени книги.“
Така и постъпил. Но веднъж Дром го видял да чете и казал:
– Четенето на свещени книги е добро дело, но практиката е още по-добро.
Човекът си помислил: „Явно и това е недостатъчно. Сега ще се заема с медитация, това със сигурност е практика.“
Заварвайки го да медитира, Дром казал:
– Медитацията е хубаво нещо, но практиката е още по-добро.
Човекът се изумил и казал:
– Как трябва да се практикува?
Дром отговорил:
– Не се привързвай към този живот, застави съзнанието си да стане практика.
и изпуснал бутилката. Пак половината масло се изляло. Като вдигнало бутилката, момчето се върнало при майка си много доволно:
– Виж, мамо, аз съхраних половината бутилка! Тя падна и можеше да се счупи. Маслото започна да се излива, можеше и всичкото да се излее, а аз съхраних половината!
Но практиката е още по-добро
