— Мамо, яде ли ти се нещо?
— Ако заколиш вола, ще хапна малко месце. Иначе нищо не ще сложа в устата си — отговорила майка му.
Момъкът се уплашил:
— А по оран какво ще правим, мамо? А майката отвърнала:
— Сигурно съдбата ще ни изпрати нещо. . . Те си имали само един чифт волове.
Заклал момъкът единия вол, нахранил болната си майка. Дошло време за оран и той попитал майка си:
— Кажи, какво да правя сега, мамо?
А тя отговорила:
— Стегни ралото, синко, майка ти ще поеме, мъката върху себе си — няма какво, впрегни ме заедно с вола.
Стегнал ралото момъкът и впрегнал майка си наред с вола. А по същото време царят на тази страна бил дошъл из тези места на лов.
— Вземи този фазан, изпечи го на шиш, само че внимавай да не прегори! — заповядал той на слугата си.
Почнал да пече слугата фазана и изведнъж какво да види — жена тегли рало. . . Загледал се той, забравил фазана и го прегорил. Царят се ядосал:
— Защо прегори дивеча?
А слугата отговорил:
— Сто години да живееш, царю честити, я погледни там един син е впрегнал майка си в ралото. . . Загледах се и не забелязах как прегоря фазанът.
Тогава царят заповядал:
— Я извикайте тук този момък!
Затичали се слугите, извикали момъка и той се явил пред царя.
— Слушай, момко, как не те е срам? Къде се е чуло и видяло да впряга човек майка си в ралото? — попитал го царят.
А момъкът отговорил:
— Сто години да живееш, царю честити, изслушай ме. Ние имахме само два вола. Разболя се майка ми и рече да заколя вола. Аз се подчиних и заклах единия вол, за да си хапне тя месо. А през пролетта помислихме, че ще трябва да гладуваме през годината, ако не изорем нивите, и тогава майка ми каза да я впрегна в ралото. . .
— Какъв срам, а?! — поклатил глава царят. — Иди и разпрегни веднага майка си! Аз имам едно биче, още невпрягано. Ако успееш да го приучиш да върви под ярем, вземи го и го впрегни в ралото си.
Отишъл момъкът с царските слуги и какво да види: не било биче това, а огромен, неукротим бик и никой не се наемал да го обуздае. Отлъчили бика от стадото и го закарали в обора на момъка. А той го привързал за рогата и за шията към един стълб и три дни и три нощи го държал гладен и жаден. Бикът отслабнал, едва се държал на краката си. На четвъртия ден момъкът му дал паница вода и шепа сено, извел го и го впрегнал наред с вола в ралото. Добавял му по малко сено, давал му повечко вода и бикът свикнал с ярема — теглел ралото наравно с вола, зачерняла се нивата на момъка.
А царят заповядал:
— Я ми извикайте пак този момък!
Хукнали слугите, извикали го.
— Как успя да се справиш с неукротимия бик? — попитал царят момъка.
А той му отговорил:
— Ей така на, справих се, укротих го!
— Е, щом е така — рекъл царят, — я да ти дам аз своята единствена дъщеря. Сватбата ще бъде за моя сметка — вземи я за жена!
Върнал се момъкът в къщи и казал на майка си:
— Мамо, иди ми поискай за жена царската дъщеря!
Майка му се уплашила:
— Ох, синко, бедни хора сме ние, царят няма да ти даде дъщеря си. А момъкът си знае своето:
— Ще ми я даде! Тогава майката казала:
— С такива дрипи няма да отида да искам царската дъщеря!
Купил момъкът нови дрехи и обувки на майка си и я изпратил при царя.
Стигнала майката до двореца, но не се решавала да влезе и поседнала на една пейка пред вратата.
Доложили на царя, че някаква бабичка стои на пейката пред царските порти. Царят заповядал:
— Извикайте я!
Влязла бабичката в двореца и рекла на царя:
— Сто години да живееш, царю, голяма молба имам към тебе, само че не се решавам да ти я кажа. . .
А царят й отговорил:
— Не се стеснявай, бабо, говори!
И бабичката започнала:
— Сто години да живееш, царю, та ето какво: моят син харесал дъщеря ти и иска да се ожени за нея. . .
— Е, много хубаво. Нека дойде и да си я вземе.
Отишли майката и синът да вземат царската дъщеря и после я завели у дома си. Седнала девойката на миндера, седяла там по цял ден, не искала да пипне работа.
Майката се ядосвала:
— Каква снаха си ми довел ти, синко, в къщи?
А синът я успокоявал:
— Нищо, мамо, тя ще се оправи, ще поумнее. Не й давай вече нито хляб, нито вода дори!
Връщал се всеки ден синът от нивата и питал майка си:
— Кой е работил днес? А тя му отговаряла:
— Аз и ти, синко. И синът казвал:
— Тогава само аз и ти ще ядем!
Сядали майката и синът да ядат, а на девойката не давали нищо. Минали се така няколко дни. . . И ето че веднъж мързеливата девойка станала от постелята, помела боклука около себе си и отново седнала. Вечерта майката разказала това на сина си, а той рекъл:
— Поднеси й парче хляб и чашка вода.
На другия ден девойката станала, измела половината стая и пак седнала на леглото.
Вечерта синът казал на майка си:
— Мамо, дай на снаха си половин питка и половин паничка с вода.
Девойката си помислила:
— Ох, пусти да останат! В бащиния си дворец не вършех нищо и ядях колкото си искам, а у тях и сух хляб няма да получиш, докато не го отработиш!
На другата сутрин тя станала и измела грижливо и стаята, и двора. Зарадвала се майката и веднага разказала това на сина си. А той й рекъл:
— Е, сега ще й даваш да яде вече наравно с нас!
Оттогаз снахата всеки ден взела да става рано, премитала грижливо стаята и двора, ходела за вода, вършела цялата къщна работа, с една дума — станала добра домакиня.
Минало се, що се минало и царят казал на жена си:
— Омъжихме нашата мързелива дъщеря и престанахме да се интересуваме за нея. Я да отида аз и да видя как я кара тя там..
Заповядал царят да напълнят едни големи дисаги с подаръци и отишъл да навести дъщеря си и зет си. Изтичала царската дъщеря насреща му, поела бащиния си кон, помогнала на царя да слезе и го поканила в къщи. Свекървата отвела коня на царя в обора.
Него ден свекървата варила месо за вечеря. Царската дъщеря донесла паничка с няколко глави чесън, сложила я пред царя и му рекла:
— На, обели го, иначе вечерта няма да ти дадат да ядеш. В тази къща хранят само този, който работи. . .
Усмихнал се царят под мустак, взел глава чесън и почнал да го бели. В това време влязла свекървата, видяла, че царят бели чесън, и пошепнала на снаха си:
— Ах, какво виждам, дъще, защо караш свата да бели чесън?! А снахата взела, че попитала:
— А ще му дадеш ли да яде, ако не работи? Взела свекървата паничката с чесъна от свата си и сама седнала да бели скилидките.
Вечерта момъкът се върнал от нивата, всички седнали на трапезата и добре си хапнали и пийнали.
На сутринта царят тръгнал да си ходи, пристигнал доволен и радостен в двореца и казал на жена си:
— Радвай се, жено! Забравила е вече дъщеря ни своята леност!
Зарадвала се царицата, отишла и довела дъщеря си и зет си в двореца; устроили отново пир и се повеселили славно.
Нека и при вас дойде радостта, нека се сбъдне и вашето заветно желание!
Мързеливата жена
