Малките непобеди

aЕднокракият Куй завиждал на стоножката, Стоножката завиждала на змията, змията завиждала на вятъра, вятърът завиждал на окото, а окото завиждало на сърцето.
Куй казал на стоножката: 
– Аз се придвижвам, като подскачам на един крак, и света няма нищо по просто от това. На теб ти се налага да преместваш десет хиляди крака. Как ги управляваш?
– Че какво удивително има? – отговорила стоножката. – Нима не си виждал плюещ човек? Когато той плюе от устата му излитат различни капки – големи, малки като капчици на мъгла. Безразборно падат те на земята и е невъзможно да бъдат преброени. Движи ме небесната пружина у мен, а как се придвижвам, на мен самата ми е неизвестно.
Стоножката казала на змията:
-Аз се придвижвам с помощта на много крака, но не мога да се движа толкова бързо като тебе, макар че ти нямаш крака. Защо е така?
– Движи ме небесната пружина у мен – отговорила Змията. – Как мога да изменя това? За какво са ми на мен крака?
Змията казала на вятъра:
– Аз се придвижвам, сгъвайки и изпъвайки гръбнака си, защото имам тяло. Ти с вой се надигаш в Северния океан и все така виейки се носиш към Южния океан, макар че нямаш тяло. Как правиш това?
-Да, аз с вой се надигам в Северния океан и летя към Южния. Но ако някой ме докосне с пръст, ще ме победи, а ако започне да тропа с крака – ще ме смачка. Нека е така, но нали само аз мога за чупя огромни дървета и да разрушавам огромни къщи. Ето така аз превръщам множество малки непобеди в една голяма победа. Само истинският мъдрец е способен да бъде велик победител!

Check Also

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.